„Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого.

Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, да заменя нелитературни думи. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания“.

Затова върховните съдии заключват, че „законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят“.