Решение №7294 от 26.05.2011 г. на Върховния административен съд на Република България по повод забраната за тютюнопушене в Кюстендил:

„Околната среда без тютюнев дим е естественото състояние на околната среда. Този факт не се нуждае от доказване.

Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните, която Световната здравна организация нарича „епидемия, глобален проблем и чиито вредни последици върху общественото здраве са безспорни и изискват най-широко международно сътрудничество и участие на всички страни за ефективен, правилен и координиран международен отговор“ /Преамбюл към Конвенцията/.

Ето защо ограничаването в каквато и да било степен на тютюнопушенето не може да се приеме като мярка накърняваща права или засягаща правна или лична сфера на гражданите. Напротив – възможността да се пуши на обществени места, дори при ограничени условия, поставя под заплаха здравето както пушещия, така и на околните /пребиваващи или работещи в тях/ и нарушава основното и неотменимо конституционно право на гражданите на здравословна и безопасна среда на живот.

В този контекст именно предоставянето на възможност за упражняване на тази вредоносна практика на обществени места може да се разглежда като нарушаване на субективни права, гарантирани от Основния закон и като дискриминационна практика по отношение желаещите да живеят , работят и ползват обществени места без тютюнев дим, както и може да бъда основание за търсене отговорност за вреди.“