Адвокатско дружество „Кънчев, Гичева, Марникас и партньори“ не подлежи на задължителен независим финансов одит за 2025 г. и с оглед изискванията на чл. 42, ал. 1 от Закона за счетоводството не е задължено и не изготвя доклад за дейността. Тъй като Адвокатското дружество прилага Националните счетоводни стандарти, то изготвя само баланс и не изготвя отчет за финансовото състояние.

Адвокатското дружество „Кънчев, Гичева, Марникас и партньори“ попада в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството и съгласно чл. 29, ал. 4 от същия закон годишният финансов отчет на дружеството може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели, които съдържат информацията по т.16.24 и т.20.4 от СС1 – Представяне на финансови отчети.

Материалът ГФО за 2025 г. на Адвокатско дружество „Кънчев, Гичева, Марникас и партньори“ е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Казусите и съдебните дела, свързани с придобитите по време на фактическото съжителство имущества, все повече нарастват, защото много двойки в България избират да живеят на семейни начала. Причините за този техен избор могат да са най-различни – от отричане на брака до нежелание за сключване на нов брак след предишни разводи на партньорите, полване на някои данъчни облекчения или получаване на социални помощи.

Партньорите могат да живеят без брак в продължение на много години. Нормално е за това време да придобиват имоти, коли и други вещи, да влагат средства за техния ремонт и поддръжка или за ремонта и поддръжката на лични имоти на някой от тях, да откриват банкови влогове и т.н. В случай на смърт обаче на някой от тях, Законът за наследството не признава наследствени права на преживелия партньор.

ВАЖНО!!! При съжителство без брак партньорите НЕ са законни наследници един на друг.

Преживелият партньор НЕ наследява никакво имущество от своя партньор (недвижими имоти, дружествени дялове, МПС-а, банкови влогове).

Всичко, което се води по документи на името на починалия, се наследява от неговите наследници по закон – деца, родители, братя и сестри и т.н. В практиката сме имали и случаи, при които наследник е и съпругата на починалия партньор, защото макар и разделени от дълги години, бракът им не е бил прекратен с развод.

Най-често проблеми за преживелия партньор възникват, когато двойката няма общи деца и наследници са децата на починалия от предишен брак. Тъй като закупеното по време на фактическо съжителство жилище, в което са живели партньорите, не се счита за съпружеска имуществена общност, ако нотариалният акт е само на името на починалия, неговите наследници могат да изгонят преживелия партньор от него и буквално да го оставят на улицата. Ако спестяванията на двойката са били в банкова сметка на името на починалия, преживелият партньор няма право да получи нищо от тях.

ВАЖНО!!! При съжителство без брак преживелият партньор може да наследи някакво имущество САМО ако починалият партньор е направил завещание в негова полза.

Завещанието може да е нотариално или саморъчно. То може да се отнася до цялото наследство (т.нар. „универсално завещание“) или до отделни наследствени имущества (т.нар. „завет“).

В този случай обаче трябва да се има предвид, че някои от наследниците по закон на починалия партньор могат да имат запазена част от наследството. Например, ако починалият е имал деца от предишен брак, те са негови законни наследници и имат право на запазена част:

• при едно дете – 1/2 от наследството, т.е. на преживелия партньор може да се завещае имущество, което не надхвърля 1/2 от наследството;
• при две и повече деца – 2/3 от наследството, т.е. на преживелия партньор може да се завещае имущество, което не надхвърля 1/3 от наследството.

Починалият партньор може със завещание да учреди и пожизнено право на ползване в полза на другия партньор върху жилището/къщата, в която са живели. Така собствеността върху това жилище/къща ще премине върху законните наследници, но преживелият партньор ще може да живее в него до смъртта си и никой няма да може да го изгони от там.

През последните години все повече се увеличават съдебните спорове, свързани с правата върху жилище, закупено по време на фактическо съжителство, но нотариалният акт е само на името на починалия партньор. Съдебната практика по такива казуси отрича възможността партньорът-несобственик да придобие права върху жилището, в което е живял дълги години на семейни начала с партньора-собственик. В тази трайна съдебна практика обаче има известен пробив. С Решение № 755 от 17.12.2025 г. по гр.д. № 3311/2024 г. Върховният касационен съд приема, че преживелият партньор може да претендира за придобиване по давност на ½ от къщата/жилището, в което са живели с починалия партньор. Имайте предвид, че съдът би уважил един такъв иск в изключителни случаи и при много специфични предпоставки.

Ако се нуждаете от правна консултация във връзка с наследяване, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Наследяване при съжителство без брак е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

ВАЖНО!!! Кооперациите са освободени от всякакви държавни такси във връзка с тяхното прекратяване и ликвидация.

Прекратяване на дейността и започване на процедура по ликвидация

На първо място, необходимо е да се свика Общото събрание на кооперацията. Само то може да приеме решенията за прекратяване на дейността и започване на ликвидацията, да определи нейния срок и да назначи ликвидатор. За целта, на събранието трябва да присъстват повече от 2/3 от членовете на кооперацията. Решението се приема с мнозинство 2/3 от присъстващите.

Общото събрание може да назначи един ликвидатор или ликвидационна комисия (ликвидационен съвет) в състав от трима души. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията.

Когато кооперацията се прекратява по решение на окръжния съд, Агенцията по вписванията определя ликвидатора, неговото възнаграждение и срока на ликвидацията.

ВАЖНО!!! Няма предвиден в закона минимален срок на ликвидацията.

За разлика от фирмите, при които срокът на ликвидацията не може да бъде по-кратък от 6 месеца, при кооперациите няма изрично предвидено такова ограничение. Въпреки това, срокът не трябва да е по-малък от 2 месеца (заради кредиторите). Продължителността на срока зависи от това дали кооперацията тепърва ще прекратява дейност или от години не извършва такава, има ли имущество, което трябва да се продаде и т.н.

Уведомяване на НАП

В 7-дневен срок от датата на прекратяването на кооперацията, ликвидаторът трябва да подаде в териториалната дирекция на НАП по седалището й уведомление по чл. 77 от ДОПК.

НАП издава удостоверение в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Удостоверението по чл. 77 от ДОПК се прилага задължително към заявлението за вписване на ликвидация на кооперация в Търговския регистър.

Имайте предвид, че след уведомяването й за ликвидацията НАП извършва проверка. Тя може да изиска да бъдат представени различни счетоводни документи и обяснения. Това може да удължи срока за издаване на удостоверението.

Вписване на ликвидацията в Търговския регистър

След получаване на удостоверението по чл. 77 от ДОПК, ликвидаторът трябва да заяви ликвидацията за вписване в Търговския регистър.

Необходимите документи са:

1. Заявление Б6;
2. Протокол на Общото събрание, вкл. със заличени лични данни;
3. Протокол на УС за свикване на Общото събрание;
4. Актуален списък на член-кооператорите;
5. Списък на член-кооператорите, присъствали на Общото събрание;
6. Покана за свикване на ОС и доказателства за уведомяване на член-кооператорите;
7. Нотариално заверен образец от подписа на ликвидатора;
8. Декларация по чл. 41, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗКооп от ликвидатора, респ. от членовете на ликвидационната комисия;
9. Удостоверение по чл. 77 от ДОПК;
10. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
11. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора.

Когато документите се подават от адвокат, не се изисква адвокатското пълномощно и Заявлението Б6 да бъдат нотариално заверени.

Задължения на ликвидатора

Ликвидаторът трябва да довърши текущата дейност на кооперацията, да превърне имуществото й в пари, да събере вземанията и да изпълни задълженията й. Той може да прекрати сключените от кооперацията договори до момента на обявяването й в ликвидация. Ако го направи, трябва да се плати обезщетение за вредите. Това обезщетение се изплаща заедно с удовлетворяването на останалите кредитори.

ВАЖНО!!! Не се обявява в Търговския регистър покана до кредиторите да предявят вземанията си.

В 2-месечен срок от датата на вписването в Търговския регистър на решението за ликвидацията, кредиторите трябва да предявят вземанията си.

Ликвидаторът трябва да покани кредиторите с известен адрес с писмо с обратна разписка да предявят вземанията си.

В случай че има някое спорно вземане ликвидаторът трябва да уведоми съответния кредитор с писмо с обратна разписка. Този кредитор може да предяви иск в едномесечен срок от получаването му.

Също така, ликвидаторът трябва да подаде в НОИ заявление-декларация по образец за издаване на удостоверение за предаване на разплащателните ведомости на кооперацията, както и да предаде тези ведомости и другите трудовоправни документи (трудови договори, заповеди за назначаване и прекратяване на трудови договори, допълнителни споразумения и молби за неплатен отпуск над 1 месец). Контролните органи на НОИ извършват проверка за дължими осигурителни вноски.

Ликвидаторът трябва да състави начален ликвидационен баланс към датата на започване на ликвидацията, краен ликвидационен баланс от началната дата на ликвидацията до крайната й дата, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет за дейността си.

Встъпителните и дяловите вноски на кооператорите трябва да им се върнат в пълен размер, ако има достатъчно средства. В случай че трети лица имат вземания към кооперацията, тези вноски се изплащат съразмерно.

Останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се разпределя между кооператорите пропорционално на дяловите им вноски, освен ако в устава е предвидено друго.

Заличаване на кооперацията в Търговския регистър

След изтичане на срока на ликвидацията, Общото събрание трябва да приеме заключителния баланс, пояснителния доклад към баланса и отчета на ликвидатора, да освободи ликвидатора от отговорност, както и да вземе решение за заличаване на кооперацията.

В 7-дневен срок от провеждане на събранието, ликвидаторът е длъжен да подаде документите за заличаване на кооперацията в Търговския регистър.

Документите, които трябва да се подадат, са:

1. Заявление А7;
2. Удостоверение от НОИ за предаване на разплащателните ведомости;
3. Протокол на УС за свикване на Общото събрание;
4. Списък на член-кооператорите;
5. Списък на член-кооператорите, присъствали на Общото събрание;
6. Покана за свикване на ОС и доказателства за уведомяване на член-кооператорите;
7. Протокол от Общото събрание на кооперацията;
8. Декларация по чл. 273, ал. 1 от ТЗ от ликвидатора, респ. от членовете на ликвидационната комисия;
9. Декларация по чл. 44 от ЗКооп от ликвидатора, респ. от членовете на ликвидационната комисия;
10. Заключителен баланс и пояснителен доклад към него;
11. Отчет на ликвидатора (ликвидационната комисия);
12. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
13. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора.

Когато документите се подават от адвокат, адвокатското пълномощно и Заявлението А7 не се заверяват от нотариус.

Ако се нуждаете от консултация или съдействие за регистрация, вписване на промени или ликвидация на кооперация, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Ликвидация на кооперация е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Директивата за равно заплащане ще се прилага от 7 юни 2026 г.

От предоставените с Директивата права ще могат да се ползват всички работници и служители на трудов договор. Няма значение видът на договора – основен или допълнителен, срочен или безсрочен, на пълно или непълно работно време и т.н. Ако работник или служител има трудови договори с повече от един работодател, правата ще могат да се упражнят при всеки от тях. Работниците и служителите, които имат трудово правоотношение с агенция за временна заетост, също се ползват с правата и средствата за защита по Директивата за равно заплащане.

За пръв път допълнителни права се дават и на кандидатите за работа. Те имат право да получат информация от бъдещия си работодател преди интервюто относно стартовата заплата за длъжността или за долната и горната граница на възнаграждението. Също така, забранено е работодателят да им задава въпроси каква заплата получават на сегашната или на предишната си работа.

ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ

Работниците и служителите имат право на информация за:

• индивидуалното си ниво на заплащане;
• средното ниво на заплащане, разпределено по пол и категориите работници, които извършват същата работа като тях или работа с равна стойност на тяхната;
• критериите, прилагани от работодателя, за определяне на заплащането наработници/служители, които извършват същата работа като тях или работа с равна стойност на тяхната.

Понятието „заплащане“ включва нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, което един работник или служител получава от своя работодател пряко или косвено във връзка с работа си. То обхваща и допълнителните или променливите компоненти на трудовото възнаграждение. Напр. бонуси и други премии, компенсации за извънреден труд, добавки за жилище, пътуване до работното място, ваучери за храна, различни обезщетения при прекратяване на трудовия договор и др.

Работодателят трябва да предостави поисканата от работниците и служителите информация в срок, не по-дълъг от 2 месеца. 

ЗАБРАНА НА КЛАУЗИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО

Работниците и служителите не могат да бъдат възпрепятствани или ограничавани да разкриват своето възнаграждение, когато това се прави за целите на прилагането на принципа за равно заплащане. Забранено е да се включват такива клаузи за конфиденциалност в трудовите договори, в отделни споразумения или във вътрешни правила на работодателя. Ако има такива клаузи в действащи трудови договори, в споразумения за конфиденциалност или други документи, те ще се считат за недействителни.

СРЕДСТВА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА

Работниците и служителите могат да предявят съдебни искове срещу работодателя си, когато установят, че той е нарушил принципа на равно заплащане спрямо тях.

Ако не постигнат споразумение с работодателя в помирителна процедура, те могат да искат от съда да им присъди обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Работниците и служителите могат да искат:

• пълно възстановяване на дължимото заплащане със задна дата и свързаните премии или плащания в натура;
• обезщетение за пропуснати ползи;
• неимуществени вреди;
• всяка вреда, причинена от други относими фактори (напр. от комбинирана дискриминация:
• лихви за забава.

Няма горна граница на размера на обезщетението, което може да бъде присъдено от съда.

Давностният срок за предявяване на искове за равно заплащане е 3 години.

Тежестта на доказване, че е спазен принципът за равно заплащане, е на работодателя.

Работниците и служителите не могат да бъдат подлагани на преследване или на ответни действия от своя работодател поради това, че са упражнили правата си, свързани с равното заплащане. В този случай те могат да подадат и сигнал по ЗЗЛПСПОИН. 

Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с прилагането на Директивата за равно заплащане на жените и мъжете, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Права на работниците и служителите по Директивата за равно заплащане на жените и мъжете е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Прекратяване на дейността и започване на процедура по ликвидация

Решението за прекратяване и започване на ликвидация на народно читалище трябва да се вземе от Общото му събрание. То определя срока за извършването й и назначава ликвидатор.  Решението за прекратяване на читалището се взема с мнозинство най-малко 2/3 от всички членове.

Срокът на ликвидацията не може да бъде по-кратък от 6 месеца.

Когато читалището се прекратява от окръжния съд, съдът назначава ликвидаторa и определя срока на ликвидацията. Съдебното решение се изпраща в Агенцията по вписванията. Тя служебно вписва прекратяването в регистъра на ЮЛНЦ. Ако със съдебното решение само е прекратено читалището, Агенцията по вписванията назначава служебен ликвидатор, определя възнаграждението му и срока на ликвидацията.

Уведомяване на НАП

След като бъде взето решение за ликвидация, трябва да се подаде в териториалната дирекция на НАП по седалището на читалището уведомление по чл. 77 от ДОПК. В 2-месечен срок НАП издава удостоверение. Този срок може да се удължи, тъй като НАП извършва проверка. Тя може да изиска да бъдат представени различни счетоводни документи и обяснения.

Удостоверението по чл. 77 от ДОПК се прилага задължително към заявлението за вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ.

Вписване на ликвидация на народно читалище в Регистъра на ЮЛНЦ

След получаване на удостоверението по чл. 77 от ДОПК, документите за обявяване на читалището в ликвидация се подават в Регистъра на ЮЛНЦ.

Необходимите документи са:

1. Заявление Б6;
2. Протокол от заседание на Настоятелството за свикване на Общо събрание;
3. Покана за Общо събрание и доказателства за връчването й на членовете на читалището;
4. Протокол от Общото събрание, вкл. със заличени лични данни;
5. Актуален списък на членовете;
6. Списък на членовете, присъствали на Общото събрание;
7. Нотариално заверен образец от подписа на ликвидатора;
8. Удостоверение по чл. 77 от ДОПК;
9. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
10. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
11. Документ за платена държавна такса.

В случай че някой от членовете на читалището е починал, трябва да се приложи и препис-извлечение от акта за смърт. При прекратяване на юридическо лице-член на читалището (кооперация, сдружение, фирма и т.н.) се прилага справка от търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ.

Когато документите се подават от адвокат, не се изисква адвокатското пълномощно и Заявлението Б6 да бъдат нотариално заверени. Освен, че се спестяват нотариални такси, адвокатите имат електронни подписи и при подаване на документите по електронен път се дължи само 50% от държавната такса.

Покана до кредиторите

След вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ, ликвидаторът трябва да публикува покана до кредиторите на читалището. Те трябва да предявят вземанията си в срока на ликвидацията.

За обявяване на поканата са необходими следните документи:

1. Заявление Г1;
2. Покана до кредиторите;
3. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
4. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
5. Документ за платена държавна такса.

От датата на обявяване на поканата до кредиторите в Регистъра на ЮЛНЦ започва да тече 6-месечният срок за ликвидация.

Задължения на ликвидатора

Ликвидаторът трябва да предаде в НОИ разплащателните ведомости и другите трудово-правни документи на читалището (трудови договори, заповеди за назначаване и прекратяване на трудови договори, допълнителни споразумения и молби за неплатен отпуск над 1 месец). Контролните органи на НОИ извършват проверка за дължими осигурителни вноски. След приключване на проверката, НОИ издава удостоверение.

Ликвидаторът трябва да състави начален ликвидационен баланс към датата на започване на ликвидацията, краен ликвидационен баланс от началната дата на ликвидацията до крайната й дата, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет за дейността си.

Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава съгласно устава. Ако в него няма предвидено нищо, решението се взема от Общото събрание. Обикновено имуществото се предоставя на общината и на организации със сходна дейност.

Читалищното сдружение, в което е членувало прекратеното читалище, не може да претендира за разпределянето на имуществото на това читалище.

Заличаване на читалището от Регистъра на ЮЛНЦ

След изтичане на срока на ликвидацията, народното читалище трябва да бъде заличено от Регистъра на ЮЛНЦ.

Документите, които трябва да се подадат, са:

1. Заявление А17;
2. Удостоверение от НОИ за предаване на разплащателните ведомости;
3. Протокол на Общото събрание за приемане на заключителния баланс, пояснителния доклад към баланса и отчета на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност, за разпределение на останалото след ликвидацията имущество и т.н.;
4. Протокол от заседание на Настоятелството за свикване на Общо събрание;
5. Покана за Общо събрание и доказателства за връчването й на членовете на читалището;
6. Актуален списък на членовете;
7. Списък на членовете, присъствали на Общото събрание;
8. Доказателства за прехвърляне на имуществото на читалището, останало след приключване на ликвидацията;
9. Декларация по чл. 273, ал. 1 от ТЗ от ликвидатора;
10. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
11. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
12. Документ за платена държавна такса.

Когато документите се подават от адвокат, адвокатското пълномощно и Заявлението А17 не се заверяват от нотариус.

След това, ликвидаторът трябва да подаде и заявление до министъра на културата за заличаването на читалището в специалния регистър на народните читалища и на читалищните сдружения.

Ако се нуждаете от консултация или съдействие за регистрация, вписване на промени или ликвидация на народно читалище, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Ликвидация на народно читалище е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Прекратяване на дейността и започване на процедура по ликвидация

На първо място, необходимо е да се вземе решение от върховния орган на фондацията. Това може да е настоятелството, управителният орган или учредителят, ако има запазено право за такова решение. Компетентният орган трябва да вземе решения за прекратяване на дейността, започване на ликвидация и определяне на нейния срок, както и за назначаване на ликвидатор.

Срокът на ликвидацията не може да бъде по-кратък от 6 месеца.

Уведомяване на НАП

След като бъде взето решение за ликвидация, трябва да се подаде в териториалната дирекция на НАП по седалището на фондацията уведомление по чл. 77 от ДОПК.

НАП издава удостоверение в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Удостоверението по чл. 77 от ДОПК се прилага задължително към заявлението за вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ.

Имайте предвид, че след уведомяването й за предстоящата ликвидация НАП извършва проверка. Тя може да изиска да бъдат представени различни счетоводни документи и обяснения, особено ако фондацията е извършвала дейност. Това може да удължи срока за издаване на удостоверението.

Вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ

След получаване на удостоверението по чл. 77 от ДОПК, документите за обявяване на фондацията в ликвидация се подават в Регистъра на ЮЛНЦ.

Необходимите документи са:

1. Заявление Б6;
2. Протокол на органа на фондацията, имащ право да вземе решение за ликвидацията й, вкл. със заличени лични данни;
3. Нотариално заверен образец от подписа на ликвидатора;
4. Удостоверение по чл. 77 от ДОПК;
5. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
6. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
7. Документ за платена държавна такса.

Когато документите се подават от адвокат, не се изисква адвокатското пълномощно и Заявлението Б6 да бъдат нотариално заверени. Освен, че се спестяват нотариални такси, адвокатите имат електронни подписи и при подаване на документите по електронен път се дължи само 50% от държавната такса.

Покана до кредиторите

След вписване на ликвидацията в Регистъра на ЮЛНЦ, ликвидаторът трябва да публикува покана до кредиторите на фондацията. Те трябва да предявят претенциите си в срока на ликвидацията.

За обявяване на поканата са необходими следните документи:

1. Заявление Г1;
2. Покана до кредиторите;
3. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
4. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
5. Документ за платена държавна такса.

Ако документите се подават по електронен път, държавната такса е 10,23 евро (20 лева).

От датата на обявяване на поканата до кредиторите в Регистъра на ЮЛНЦ започва да тече 6-месечният срок за ликвидация.

Задължения на ликвидатора

Ликвидаторът или упълномощено от него лице трябва да подаде в НОИ заявление-декларация по образец за издаване на удостоверение за предаване на разплащателните ведомости на фондацията, както и да предаде тези ведомости и другите трудовоправни документи (трудови договори, заповеди за назначаване и прекратяване на трудови договори, допълнителни споразумения и молби за неплатен отпуск над 1 месец). Контролните органи на НОИ извършват проверка за дължими осигурителни вноски. Такова заявление се подава дори фондацията никога да не е имала назначени служители.

Ликвидаторът трябва да състави начален ликвидационен баланс към датата на започване на ликвидацията, краен ликвидационен баланс от началната дата на ликвидацията до крайната й дата, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет за дейността си.

Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава съгласно учредителния акт. Ако в него няма предвидено нищо, решението се взема от върховния орган на фондацията (управителният орган, Общото събрание или учредителят, ако има запазени права). Ако решение не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора.

Лицата, придобили имущество в резултат на извършената ликвидация, отговарят за задълженията на прекратената фондация до размера на придобитото.

Ако фондацията е определена за извършване на общественополезна дейност, се прилагат особени правила за разпределение на останалото след ликвидацията имущество:

• законова забрана за предоставяне на това имущество на определени лица. Например, на учредителя, ликвидатора, настоящи и бивши членове на органите й и др.;
• ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите от наличните парични средства. Ако това е невъзможно, първо се осребрява движимото, а след това недвижимото имущество на фондацията;
• останалото имущество следва да бъде разпределено към ЮЛНЦ със сходен предмет на дейност.

Заличаване на фондацията от Регистъра на ЮЛНЦ

След изтичане на срока на ликвидацията, фондацията трябва да бъде заличена от Регистъра на ЮЛНЦ.

Документите, които трябва да се подадат, са:

1. Заявление А16;
2. Удостоверение по чл. 22, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. от НОИ;
3. Протокол от заседание на управителния орган или на учредителя за приемане на заключителния баланс, пояснителния доклад към баланса и отчета на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност, за разпределение на останалото след ликвидацията имущество и т.н.;
4. Покани до членовете на управителния орган, ако той е колективен;
5. Решение за прехвърляне на имуществото на фондацията с общественополезна дейност (ако такова е взето), останало след приключване на ликвидацията, и доказателства, че прехвърлянето е осъществено;
6. Декларация по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон на ликвидатора;
7. Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора;
8. Пълномощно, ако заявлението не се подава лично от ликвидатора;
9. Документ за платена държавна такса.

Държавната такса е 7,67 евро (15 лева), ако документите се подават по електронен път.

Когато документите се подават от адвокат, адвокатското пълномощно и Заявлението А16 не се заверяват от нотариус.

Ако се нуждаете от допълнителна информация, консултация или съдействие за регистрация, вписване на промени или ликвидация на фондация, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Ликвидация на фондация е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Регистърът на професионалните управители на етажна собственост е публичен. Той е достъпен на интернет сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

ВАЖНО!!! Само лица, които се вписани в този регистър като професионални домоуправители, имат право да извършват по занятие дейност по управление на етажна собственост.

Регистрацията е валидна за срок от 5 години.

Полезно за етажните собственици, които искат да ползват услугите на професионален домоуправител и търсят такъв, е, че в Регистъра ще могат да намерят информация и за извършените проверки и наложените административни наказания на съответната фирма или едноличен търговец.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ДОМОУПРАВИТЕЛИ

Като професионални управители на етажна собственост могат да бъдат вписани:

• физически лица-еднолични търговци

или

• фирми – ЕООД, ООД, АД, ЕАД, командитно или събирателно дружество.

Физическите лица-ЕТ, управителите на ЕООД и ООД, членовете на управителния съвет или на съвета на директорите на ЕАД и АД, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани;
2. да не са били през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. да не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност;
4. да не са включени в списъка по чл. 4б, т. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение.

Фирмите и едноличните търговци трябва и:

• да нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;
• да имат осигурен административен капацитет от минимум едно лице, наето по трудов договор.

ПРОЦЕДУРА ЗА ВПИСВАНЕ В РЕГИСТЪРА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ УПРАВИТЕЛИ

За вписване в Регистъра на професионалните управители на етажна собственост се подава завление по образец. То може да се подаде по електронен път или на място в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Към заявлението се прилагат следните документи:

1. Декларация за обстоятелствата по чл. 47б, ал. 3, т. 1 – 5 от ЗУЕС;
2. Документ за платена държавна такса;
3. Пълномощно, ако заявлението се подава от упълномощен представител.

Когато заявлението или приложените към него документи са непълни, се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на констатираните при проверката недостатъци. Ако в този нередностите не бъдат отстранени, се постановява отказ за регистрация. Отказът подлежи на обжалване пред административния съд.

Вписването в Регистъра на професионалните управители се извършва в срок от 30 дни от получаването на заявлението за регистрация.

В случай че в документите е имало нередности, срокът за вписване тече от момента на отстраняването им.

За вписването в Регистъра на професионалните управители се издава удостоверение.

В 15-дневен срок от получаване на удостоверението за регистрация професионалният управител трябва да сключи застраховка „Професионална отговорност“.

В 7-дневен срок от сключването на застраховката, професионалният управител трябва да я представи в регистъра. Застраховката се подновява всяка година, респ. всеки път трябва да се представя в регистъра.

При изтичане на срока на регистрацията, професионалният управител трябва да подаде заявление за повторна регистрация като професионален управител. Той трябва да направи това в срок до един месец преди изтичането на срока на текущата му регист­рация. При подновяване на регистрацията за нов срок се издава ново удостоверение.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството следи служебно за изтичането на срока на действие на регистрацията на всеки професионален управител, който е вписан в регистъра. Ако не е подадено заявление за повторна регистрация, вписването на професионалния домоуправител в регистъра се заличава служебно.

Лица, които са били заличени от регистъра по тяхно искане преди изтичане на срока на регистрацията им, могат да подадат ново заявление за вписване не по-рано от 6 месеца от датата на заличаване.

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ

За вписване в Регистъра на професионалните управители на етажна собственост се заплащат следните държавни такси:

• за регистрация като професионален управител- 80 евро;
• за вписване на промени – 49 евро.

При подаване на документите по електронен път държавните такси са:

• за регистрация като професионален управител – 72 евро;
• за вписване на промени – 44,10 евро.

Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с етажна собственост, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Вписване в Регистъра на професионалните управители на етажна собственост е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Директивата за равно заплащане ще се прилага от 7 юни 2026 г.

В термина „заплащане“ се включват нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, което един работник или служител получава от своя работодател пряко или косвено във връзка с работа си. Той обхваща и допълнителните или променливите компоненти, от които също зависи размера на възнаграждението. Напр. бонуси и други премии, компенсации за извънреден труд, добавки за жилище, пътуване до работното място, ваучери за храна, обезщетения при прекратяване на трудовия договор и др.

ВАЖНО!!! Това не означава, че работодателите не могат да плащат различни по размер възнаграждения на служители и работници, които полагат еднакъв или равностоен труд.

Разликата в заплащането обаче трябва да е резултат от прилагането на обективни, неутрални по отношение на пола и свободни от предубеждения критерии (напр. ефективност и компетентност). Стойността на труда трябва да се оценява и сравнява въз основа на обективни критерии като изисквания за образование, професия и допълнителни квалификации, умения, условия на труд и др.

За да приведете дейността си в съответствие с Директивата за равно заплащане, препоръчваме, да прегледате и при необходимост да актуализирате вътрешните си правила за работната заплата, трудовите договори и споразуменията за конфиденциалност, ако имате такива; да анализирате структурата на персонала си; да проверите дали обявите ви за работа не съдържат дискриминационни клаузи и дали е необходимо да ги допълните с още информация и т.н. Не забравяйте да актуализирате и вътрешните си документи по GDPR, които също се засягат от Директивата за равно заплащане.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ

Задължението за прозрачност важи за всички работодатели от публичния и частния сектор. Няма значение броят на заетите лица.

Работодателят има такова задължение към:

• всички работници и служители на трудов договор. Няма значение дали е основен или допълнителен, срочен или безсрочен, на пълно или непълно работно време и т.н.;
• кандидатите за работа.

Задължението за прозрачност представлява съвкупност от различни задължения. Например, всеки работодател трябва:

• да уведомява ежегодно служителите си за правото им да получат информация за средните нива на заплащане по пол и за категории работници, които извършват същата работа или работа с равна стойност. Ако те поискат такава, работодателят трябва да им я предостави в разумен срок, но не по-дълъг от 2 месеца;
• да предоставя лесен достъп до критериите, които се използват за определяне на заплащането на работниците, нивата на заплащане и прогреса на заплащането. Тези критерии трябва да бъдат обективни и полово неутрални;
• да предоставя на кандидатите за работа информация за стартовата заплата за длъжността или нейния диапазон. Тя може да се посочи в обявата за свободно работно място, преди интервюто за работа или по друг подходящ начин;
• да гарантира, че обявите за свободни позиции и наименованията на длъжностите са полово неутрални;
• да провежда процедурите си за подбор на персонал по недискриминационен начин. Работодателят не може да задава въпроси на кандидата относно заплащането по време на неговото текущо трудово правоотношение или предходни трудови правоотношения и т.н.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТЧЕТНОСТ

Задължението за отчетност не се отнася за всички работодатели. Единствено по отношение на него Директивата за равно заплащане на жените и мъжете предвижда и различни срокове за отделните работодатели в зависимост от броя на заетите лица.  

Критерият „брой на наетите лица“, от който зависи дали за даден работодател важи задължението за отчетност, ще се определя като се вземе предвид Препоръка 2003/361/EО на Комисията относно микропредприятията, малките и средните предприятия.

Работодателите, за които се отнася това задължение, ще трябва да изготвят отчетен доклад. В него трябва да има информация относно разликата в заплащането между мъжете и жените, съотношението на служителите от женски и мъжки пол, които получават допълнителни или променливи компоненти и т.н.

Задължението за отчетност ще се прилага, както следва:

• Работодатели с 250 или повече работници/служители

Те ще трябва всяка година да изготвят доклад-отчет с информация за предходната календарна година.

Първият такъв доклад трябва да бъде направен до 7 юни 2027 г.

• Работодатели със 150 до 249 работници/служители

Те също трябва да изготвят първия си доклад-отчет до 7 юни 2027 г. След това обаче, следващите доклади ще се правят на всеки три години.

• Работодатели със 100 до 149 работници/служители

Срокът за изготвяне на първия доклад е до 7 юни 2031 г. След това, нови доклади ще се правят всеки три години.

• Работодатели с по-малко от 100 работници/служители

За тях изготвянето на отчетен доклад за разликата във възнагражденията между жените и мъжете е доброволно.

Имайте предвид, че при обществени поръчки възложителите ще изискват от изпълнителите и от техните подизпълнители, да доказват, че прилагат принципа на равно заплащане на жените и мъжете. Очакваме и че банки, застрахователи, публични дружества, фирми, които са част от международна корпоративна структура и др. също ще започнат да изискват това от своите доставчици. Така на практика ще се разпростре приложението на задължението за отчетност и спрямо работодатели с по-малко от 100 работници/служители.

Когато с отчетния доклад се установи по-голяма от 5% разлика в заплащането, която не може да бъде обоснована с обективни, полово неутрални критерии, тя трябва да бъде отстранена в рамките на 6 месеца. Ако не го направят, работодателите ще трябва да изготвят съвместна оценка на заплащането с представителите на работниците.

ЗАБРАНА НА КЛАУЗИ ЗА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

Това задължение също важи за всички работодатели от публичния и частния сектор.

Директивата за равно заплащане забранява на работодателите да включват в трудовите договори или в други документи т.нар. „клаузи за конфиденциалност“, които ограничават работниците и служителите да разкриват или обсъждат информация за своето възнаграждение.

Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с прилагането на Директивата за равно заплащане на жените и мъжете, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Задължения на работодателите по Директивата за равно заплащане на жените и мъжете е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Целта на тези правила е да премахне дискриминацията в заплащането на работното място и разликата във възнагражденията на жените и мъжете. Те обаче важат само в случаите, когато жените и мъжете полагат еднакъв или равностоен труд.

ЗА КОГО СЕ ОТНАСЯТ НОВИТЕ ПРАВИЛА?

Директивата за равно заплащане на жените и мъжете се прилага спрямо:

• работодателите от публичния и частния сектор;
• всички работници и служители на трудов договор, вкл. тези, които работят на непълно работно време, на срочен трудов договор или имат трудово правоотношение с агенция за временна заетост;
• кандидатите за работа.

КАКВО ОЗНАЧАВА РАВНО ЗАПЛАЩАНЕ?

Понятието „заплащане“ включва нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, което един работник или служител получава от своя работодател пряко или косвено (допълнителни или променливи компоненти) във връзка с работа си.

То обхваща и допълнителните или променливите компоненти, от които също зависи размера на възнаграждението. Напр. бонуси и други премии, компенсации за извънреден труд, добавки за жилище, пътуване до работното място, ваучери за храна, обезщетения при прекратяване на трудовия договор и др.

Стойността на труда трябва да се оценява и сравнява въз основа на обективни критерии. Например, изисквания за образование, професия и допълнителни квалификации, умения, условия на труд и др. Това не означава, че работодателите не могат да плащат различни по размер възнаграждения на служители и работници, които полагат еднакъв или равностоен труд. Разликата в заплащането обаче трябва да е резултат от прилагането на обективни, неутрални по отношение на пола и свободни от предубеждения критерии (напр. ефективност и компетентност).

Правилата за равно заплащане се отнасят и за професии, чието съдържание е различно, но е с равна стойност.

КАКВИ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ?

С цел да гарантира ефективното прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените, Директива (ЕС) 2023/970 въвежда задължения за прозрачност и отчетност на работодателите. Все пак, за да се облекчат административната тежест и допълнителните разходи за работодателите, особено за микро- и малки предприятия, са предвидени различни срокове и някои изключения от изискванията.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТЧЕТНОСТ

Работодателите ще трябва да изготвят доклад-отчет. Той следва да съдържа информация относно разликата в заплащането между мъжете и жените, съотношението на служителите от женски и мъжки пол, които получават допълнителни или променливи компоненти и т.н.

Задължението за отчетност ще се прилага по следния начин:

• за работодатели с 250 или повече работници/служители – ежегодно;
• за работодатели със 150 до 249 работници/служители – на всеки три години;
• за работодатели със 100 до 149 работници/служители – на всеки три години, но от 7 юни 2031 г.

За работодателите с по-малко от 100 работници/служители предоставянето на отчетен доклад за разликата във възнагражденията между жените и мъжете е доброволно.

Имайте предвид обаче, че при изпълнението на обществени поръчки ще се изисква от изпълнителите, вкл. и от техните подизпълнители, да спазват задълженията, свързани с принципа на равно заплащане. Това на практика ще разпростре неговото приложение и спрямо работодатели с по-малко от 100 работници/служители.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ

Задължението за прозрачност се отнася за всички работодатели от публичния и частния сектор. Не са предвидени никакви изключения или облекчения с оглед броя на заетите лица.

Това задължение трябва да се спазва и в процеса по подбор и наемане на нови служители.

Задължението за прозрачност всъщност е съвкупност от различни задължения. Например:

• ежегодно да уведомяват служителите си за правото им да получат информация за средните нива на заплащане по пол и за категории работници, които извършват същата работа или работа с равна стойност;
• да дават на кандидатите за работа информация за стартовата заплата за длъжността или нейния диапазон;
• да не включват в трудовите договори или в други документи клаузи за конфиденциалност, които ограничават работниците и служителите да разкриват или обсъждат информация за своето възнаграждение и др.

КАКВИ СА ПРАВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ?

Работниците и служителите имат право на информация за индивидуалното си ниво на заплащане и за средното ниво на заплащане, разпределено по пол, за категориите работници, които извършват същата работа като тях или работа с равна стойност на тяхната.

Те имат право да се запознаят и с критериите, прилагани от работодателя, за определяне на заплащането.

Ако работниците и служителите установят, че работодателят е нарушил принципа на равно заплащане спрямо тях, те могат да предявят иск по съдебен ред.

Работниците и служителите могат да съдят работодателя и да искат пълно обезщетение за имуществени вреди. То включва:

• възстановяване на дължимото заплащане със задна дата и свързаните премии или плащания в натура;
• обезщетение за пропуснати възможности;
• обезщетение за всяка вреда, причинена от други относими фактори (напр. от комбинирана дискриминация)
• лихви за забава.

Те могат да поискат от съда и обезщетение за неимуществени вреди.

Тежестта на доказване, че е спазил правилата за прозрачност и принципа за равно заплащане, е на работодателя.

Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с прилагането на Директивата за равно заплащане на жените и мъжете, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът Нови правила за равно заплащане на жените и мъжете за еднакъв или равностоен труд е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.

Съдебната практика по такива казуси отрича възможността партньорът-несобственик да придобие права върху жилището, в което е живял дълги години на семейни начала с партньора-собственик. Тя приема, че лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика при брачно или извънбрачно съжителство упражнява само т.нар. „търпими действия“ върху имота, а не е негов владелец. Поради това, установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила.

Тази съдебна практика създава в партньора-несобственик усещането за голяма житейска несправедливост, тъй като дълги години е живял в имота, плащал е битови сметки, ремонти и т.н. За съжаление обаче, нито Законът за наследството, нито Семейният кодекс предоставят някакви права или средства за защита при смърт или раздяла на партньори при фактическо съжителство.

За това, като истински пробив в установената съдебна практика, може да се приеме новото Решение № 755 от 17.12.2025 г. по гр.д. № 3311/2024 г. на Върховния касационен съд.

ВКС постановява, че закупуването на имот с цел съвместно живеене в него на името на единия съжител, но с общи средства, преустройството и подобряването му от съжителя, който не е титуляр на правото на собственост по нотариален акт, демонстрирането на тези действия публично, така че да бъдат възприети, освен от съжителя-собственик, който не се противопоставя, и от околните, сочат на съгласие на собственика за съвместно владение. Когато това съвладение е продължило повече от 10 години, са налице предпоставките за придобиване по давност на 1/2 ид.ч. от имота от съжителя-несобственик.

В конкретния казус, който ВКС е разгледал, единият партньор умира и другият се оказва без права върху жилището, закупено по време на фактическото им съжителство, но само на името на починалия. Двамата партньори са живели на съпружески начала в това жилище в продължение на 20 години. След смъртта на партньора-собственик по нотариален акт, дъщеря му като негов наследник по закон, е поискала да изгони от жилището преживелия партньор.

ВКС приема, че по време на двадесетгодишното съжителство между партньорите в апартамента, преживелият партньор е извършвал активни действия по преустройство на жилището, за да се създаде удобство за ползването му, правил е подобрения и е поддържал имота наред с партньора-собственик, вкл. и на общите части на сградата, в която се намира жилището и въобще с цялостното си поведение е демонстрирал, че се счита за пълноправен съсобственик, както пред съжителя си (собственик по нотариален акт), така и пред околните – етажните собственици и трети лица. Подобни действия на преживелия партньор, според ВКС, не могат да се считат за търпими действия, защото сочат на съвместно установяване и трайно упражняване на фактическа власт съвместно с титуляра по нотариален акт, с който са съжителствали на семейни начала.

Ако се нуждаете от правна консултация, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Материалът ВКС: При фактическо съжителство партньорът има права върху жилището, което е купено само на името на другия партньор е публикуван за пръв път на Адвокатско дружество Кънчев, Гичева, Марникас и партньори.