С промени в Кодекса на труда, обнародвани в бр. 27 от 29.03.2024 г. на „Държавен вестник“, бяха въведени нови изисквания към съдържанието на трудовия договор за извършване на работа от разстояние (т.нар. „хоум офис“). С измененията се създават и допълнителни права и задължения за работодателите и за служителите, които работят дистанционно.

В трудовия договор задължително трябва да се посочи мястото, където служителят ще полага труд от разстояние. Досега нямаше такова изискване към съдържанието на трудовия договор за работа „хоум офис“. В договора може да се уговаря и повече от едно място на работа. Няма пречка те да са в различни населени места.

По писмено искане на служителя, работещ дистанционно, работодателят може да промени мястото на работа, но за не повече от 30 работни дни годишно. Работодателят не е длъжен да уважи такава молба. Ако я уважи, не се изисква сключване на допълнително споразумение към трудовия договор. Промяната може да се направи със заповед на работодателя. Конкретните условия и ред за това могат да се определят с трудовия договор и/или с вътрешен акт на работодателя. Напр. в тях може да се предвиди колко време предварително служителят трябва да отправи искането си; в кои случаи работодателят може да отхвърли искането и т.н.

С индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя трябва да се приемат правила, чрез които да се регламентират:

  • редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние;
  • съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.

Досега приемането на такива правила не беше задължително.

С промените в Кодекса на труда се въвежда и задължение за работодателя да предоставя писмена информация на служителя, когато възлагането и отчитането на работата „хоум офис“ е чрез информационна система. Същото задължение работодателят има и при използване на информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние.

Работодателят вече ще е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му. Той трябва да предостави на служителя информация за тези минимални изисквания. Освен това, той трябва да проведе обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите „хоум офис“.

Служителят, работещ дистанционно, ще трябва да предоставя на работодателя писмена информация за характеристиките на работното си място. Тази информация трябва да се даде при сключване на трудовия договор. Това е моментът, към който работодателят трябва да прецени съответствието на работното място с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

При настъпване на трудова злополука служителят, който работи „хоум офис“, е длъжен незабавно да уведоми работодателя. Редът и начинът, по който ще се извършва това уведомяване, може да се уговори в трудовия договор. Няма пречка те да се регламентират и с вътрешен акт на работодателя.

Съществена новост е изричното уреждане на възможността отговорността на работодателя при трудова злополука да бъде намалена, когато пострадалият работник/служител не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.

Друга важна промяна е въвеждането на правото на непрекъсната почивка. Служителите, работещи дистанционно, няма да са длъжни да отговарят на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. Няма пречка обаче в трудовия договор да се уговорят случаи, при които това ще е допустимо.

Ако се нуждаете от консултация във връзка с изискванията към трудовия договор за работа от разстояние, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия