Cобствениците на апартаменти в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общи части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Това постанови съдът на ЕС по две дела С‑708/17 и С‑725/17 по повод на искове на „Топлофикация София“ ЕАД и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за заплащането на сметки за топлинна енергия за общи части и сградна инсталация в сгради — етажна собственост, които имат вътрешна инсталация за отопление и горещо водоснабдяване, преминаваща през всички апартаменти и започваща от абонатна станция, на която е монтиран общ топломер.

Предмет на спор са неплатените суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, вкл. от вертикалните топлопроводи, преминаващи през всеки апартамент, както и дали се дължат разходи за дялово разпределение и за загубите в общите части на сградата. И в двата случая има сключен договор между етажната собственост и топлофикационното дружество за доставка на топлинна енергия за сградата — етажна собственост. Някои от собствениците на апартаменти в сградата отказват да заплащат сумите, които са им начислени за сградна инсталация, тъй като са спрели парното в жилищата си.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката обаче, собствениците, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съдът приема, че всяко лице, което придобие имот в сграда-етажна собственост, се съгласява да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост, и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата. За сключване на договор с топлофикационно дружество се изисква писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата — етажна собственост. Дори някой собственик да е гласувал против решението на общото събрание на етажната собственост или да е закупил апартамента си след вземане на това решение, той е обвързан от него и от сключения договор с топлофикационната фирма. Затова в този случай, доставената му топлинна енергия не е „непоръчана доставка“ и следва да се заплати, дори да не използва топлинна енергия за отопляване на апартамента си или за гореща вода за битови нужди.

Освен това, съдът на ЕС приема, че е допустимо в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Съдът стига до заключението, че е технически трудно да се определи точното индивидуално потребление на всеки обитател на съответната сграда — етажна собственост, що се отнася до топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Причината за това е, че количеството топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

В случай, че се нуждаете от консултация или защита на Вашите права пред съдилищата, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия