Новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения предвиди специален ред и организация за подаване на сигналите. Освен главната цел на този нормативен акт, която е да предостави защита на подаващите, за да може същите да не се опасяват от репресии, законът регламентира и правилата за самата процедура по подаване. Най-общо казано, се създават вътрешни и външни канали за подаване на сигнали, като приоритет е даден на вътрешния.

Законът влиза в сила от 4 май 2023 г., но разделът за „Вътрешно подаване на сигнали“ се прилага по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.  

КОИ СА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИ КАНАЛИ ЗА ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ?

Задължени субекти по закона са:

  1. работодателите в публичния сектор с изключение на общините, посочени по-долу;
  2. работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
  3. работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква “Б” и част II от приложението към закона.

Общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност.

Задължените работодатели в частния сектор с общ брой от 50 до 249 работници или служители могат да използват общ канал за вътрешно подаване на сигнал, като определят едно лице или обособено звено.

Задължените субекти са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на задължените субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КАНАЛ ЗА ВЪТРЕШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ

Задължените субекти създават канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който отговаря на следните изисквания:

  • управлява се по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация;
  • дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката по сигнала и за по-нататъшни разследвания.

Задължените субекти следва да изработят свои Правила за вътрешно подаване на сигнали и най-малко веднъж на три години да извършват техен преглед и за последващи действия по тях, да извършват анализ на практиката по прилагането на този закон и при необходимост да актуализират правилата.

Задължените субекти следва да определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали.Такива могат да са длъжностните лица в структурата на всеки от задължените субекти, натоварени с обработването и защитата на лични данни. Задължените субекти, които нямат задължение за длъжностно лице по защита на личните данни, определят друг служител, отговарящ за разглеждането на сигнали.

Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, могат да изпълняват и други дейности, възложени от работодателя, в случай че съвместяването им не води до конфликт на интереси.

Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, следва да не са в конфликт на интереси за всеки разгледан случай.

Задължените субекти могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на закона, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на закона.

КАК СЕ ПОДАВА НА СИГНАЛ?

По вътрешния канал, сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено или устно. За писмено се счита и подаването по електронна поща. Устното подаване на сигнал може да се осъществи по телефона, по други системи за гласови съобщения, а по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в уговорен между страните подходящ срок.

За регистрирането на сигнали се използват формуляри по образец, утвърден от националния орган за външно подаване на сигнали /КЗЛД/.

Писменият сигнал се подава от подателя чрез попълване на формуляра, а устният сигнал се документира чрез попълване на формуляра от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го подпише при желание от негова страна.

Към сигнала могат да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения, и/или позоваване на документи, в т.ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

Възможно е сигналът да не отговаря на изискванията на закона. В такъв случай на сигнализиращото лице се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на сигнала. Ако не бъдат отстранени, сигналът заедно с приложенията към него се връща на сигнализиращото лице.

Всеки сигнал се проверява по отношение на неговата достоверност. Не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на този закон и съдържанието на които не дава основания да се приемат за правдоподобни. Сигнали, които съдържат очевидно неверни или заблуждаващи твърдения за факти, се връщат с указание към подателя за поправка на твърденията и за отговорността, която той носи за набеждаване.

Задължените лица създават и поддържат регистър на сигналите за нарушения, който не е публичен.

Регистърът следва да съдържа информация за:

  1. лицето, което е приело сигнала;
  2. датата на подаване на сигнала;
  3. засегнатото лице, ако такава информация се съдържа в сигнала;
  4. обобщени данни за твърдяното нарушение, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;
  5. връзката на подадения сигнал с други сигнали след установяването й в процеса на обработване на сигнала;
  6. информация, която е предоставена като обратна връзка на лицето, подало сигнала, и датата на предоставянето й;
  7. предприетите последващи действия;
  8. резултатите от проверката по сигнала;
  9. периода на съхраняване на сигнала.

Информацията, вписана в регистъра, трябва се съхранява така, че да гарантира нейната поверителност и сигурност. Конкретният ред за воденето на регистъра се определя с акт на задълженото лице в изпълнение на наредбата на националния орган за външно подаване на сигнали.

Служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, са длъжни да подават регулярно необходимата статистическа информация към националния орган за външно подаване на сигнали по установения от него ред.

ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ СЛЕД ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛА

Въз основа на постъпилия сигнал и на предложенията на служителя, отговарящ за разглеждането на сигнала, задълженият субект предприема действия в рамките на своята компетентност за преустановяване на нарушението или за предотвратяването му, ако то не е започнало.

Също така може да се приоритизира по предварително определени критерии и правила разглеждането на постъпилите множество сигнали за по-тежки нарушения.

Проверката се прекратява:
  • когато нарушението, за което е подаден сигналът, е маловажен случай и не налага предприемането на допълнителни последващи действия. Приключването не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по закона по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали;
  • по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането на последващи действия;
  • когато се установят данни за извършено престъпление, сигналът и материалите към него се изпращат незабавно на прокуратурата.

При прекратяване на проверката, се изготвя индивидуален доклад, в който се описва накратко информацията от сигнала, предприетите действия, окончателните резултати от проверката по сигнала, който заедно с мотивите се съобщава на подалия сигнала работник или служител и на засегнатото лице при спазване на задължението за тяхната защита.

В случаите, когато проверката е прекратена на основание маловажен случай или за повтарящ се сигнал без нова информация, сигнализиращото лице може да подаде сигнал до националния орган за външно подаване на сигнали – КЗЛД.

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

Задължените субекти следва да предприемат съответни мерки за защита на информацията, свързана с подадените сигнали за нарушения, и за защита на самоличността на сигнализиращите лица, като осигуряват достъп до информацията единствено на служителите, на които тези данни са необходими за изпълняване на служебните им задължения.

Предаването на данни и позоваването на обстоятелства от задължените субекти не може да разкрива пряко или косвено самоличността на сигнализиращото лице, както и да създаде предположение за неговата самоличност. Това важи и за защита на самоличността на засегнатите лица.

Разкриването на самоличността или информацията се допуска само при изрично писмено съгласие на сигнализиращото лице. Без съгласие, разкриване е допустимо само когато това е необходимо и пропорционално задължение, наложено от българското законодателство или от правото на Европейския съюз в контекста на разследвания от национални органи или на съдебни производства, включително с оглед на гарантиране правото на защита на засегнатото лице. В тези случаи задължително се уведомява писмено и мотивирано сигнализиращото лице за необходимостта от разкриването. Сигнализиращото лице не се уведомява, когато с това се застрашава разследването или съдебното производство.

Служителите, които получават информация за нарушение, която включва търговски тайни, са длъжни да не използват или разкриват търговски тайни за целите, които надхвърлят необходимото за предприемане на последващи действия.

Всяко обработване на лични данни, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, а когато в предаването участват институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз – в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725, както и със Закона за защита на личните данни.

Не се събират лични данни, които явно не са от значение за разглеждане на конкретния сигнал, а ако бъдат случайно събрани, се заличават.

САНКЦИИ

Законът предвижда тежки санкции под формата на високи глоби при нарушения.

Наказва се с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което не изпълни задължение за изискванията към каналите за вътрешно подаване и за периодичен преглед на правилата.

Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

За повторно нарушение наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Наказва се с глоба в размер от 400 до 4000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:

  1. възпрепятства или се опитва да възпрепятства подаването на сигнал, подаден в изпълнение на целта на този закон;
  2. в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 3 във връзка със сигнала или умишлено ги забави;
  3. в законоустановения срок не предостави информация за последващите действия на лицето, подало сигнала по чл. 16, т. 4.

Ако се нуждаете от изготвяне на правила за вътрешно подаване на сигнали, от обучения по темата или други правни консултации и съдействие във връзка със задълженията по този закон, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия