За да бъде сключен договор за доброволна делба на имоти, притежавани в съсобственост с малолетно или непълнолетно дете, задължително се изисква разрешение от районния съд по настоящия му адрес. Такова разрешение е необходимо и за подписване на извънсъдебна спогодба за делба или договор за делба на наследство, което включва имоти, които са съсобствени с деца. Разрешението на районния съд е един от задължителните документи, които се представят на нотариуса.

Районният съд дава разрешение за доброволна делба на имоти, притежавани в съсобственост с дете, само ако сделката е в негов интерес. Важни и неотложни нужди на семейството също могат да бъдат причина за даване на такова разрешение.

Молба по чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс

За да бъде издадено разрешение за сключване на договор за доброволна делба на имоти, притежавани в съсобственост с малолетно или непълнолетно дете, трябва да се подаде молба по чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс. Тя се подава в районния съд по настоящия адрес на детето.

Ако детето е малолетно, молбата се подписва от родителите, респ. от родителя, упражняващ родителските права.

Ако детето е непълнолетно, молбата се подписва лично от него. Родителите, респ. родителят, упражняващ родителските права, трябва да дадат своето съгласие.

В молбата трябва да се посочат:
  • имотите, които са предмет на делбата;
  • условията на делбата;
  • паричната стойност на уравнението, ако се дължи такова;
  • какви причини налагат извършването на доброволната делба.

Няма пречка с една молба по чл. 130, ал. 3 от СК да се поиска от съда едновременно да даде разрешение както за доброволна делба, така и за последваща продажба на получения в дял имот.

От съществено значение е правилно да се обосноват нуждата и очевидната полза за детето. Необходима е и внимателна преценка какви доказателства ще се приложат към молбата. Именно тук най-често се допускат грешки от молителите и това води до отхвърляне на молбата им от съда.

Необходими документи

Към молбата по чл. 130, ал. 3 от СК задължително се прилагат:

  1. доказателство за настоящия адрес на детето (напр. адресна карта от общината);
  2. удостоверение за раждане на детето;
  3. съдебно решение, с което на родителя се предоставя упражняването на родителските права – в случай, че родителите са разведени;
  4. препис от акт за смърт и удостоверение за наследници – в случай, че се иска продажба на имот или на идеални части от такъв, които детето е получило по наследство;
  5. акт за граждански брак – с оглед преценка дали имотите са придобити по време на брака и какъв е наследственият дял на детето;
  6. документ за собственост – напр. нотариален акт, договор за покупко-продажба на общинска земя и др.;
  7. проект на договора за доброволна делба;
  8. данъчна оценка на имотите;
  9. декларация по образец за имуществото, притежавано от детето;
  10. платежно нареждане за внесена държавна такса;
  11. пълномощно.

В зависимост от конкретния случай се прилагат и допълнителни документи. Напр. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от родителите, нотариални актове, завещания, решения за развод и др.

За разглеждане на молбата по чл. 130, ал. 3 от СК се заплаща държавна такса в размер на 25 лева.

Производство пред районния съд

След подаване на документите, съдът е длъжен да се произнесе незабавно. На практика обаче след подаване на молбата повечето съдилища искат становище от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето”, дали са налице твърдените в молбата нужди и дали делбата е в интерес на детето. Служителите на отдел “Закрила на детето” изслушват и детето, ако е навършило 10 години. Възможно е и съдът да насрочи открито съдебно заседание, в което лично да изслуша родителите, социалния работник и детето.

Също така, могат да бъдат изискани и допълнителни документи с оглед установяване и доказване на посочените в молбата цели и нужди на детето, пазарната стойност на имотите или имотното състояние на родителите. За да се избегне излишно забавяне, много е важно документите към молбата да са предварително правилно окомплектовани.

Ако съдът прецени, че е в интерес на детето, той издава исканото разрешение. При противоречие между интересите на децата и техните родители, съдът назначава особен представител, който да представлява децата пред нотариуса при подписване на договора за доброволна делба.

В случай че съдът отхвърли молбата, отказът за даване на разрешение подлежи на обжалване пред окръжния съд.

Ако районният съд откаже да даде разрешение, няма пречка да бъде подадена нова молба при промяна на обстоятелствата.

В случай, че се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с получаване на разрешение от районния съд, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия