Всеки един от съпрузите може да поиска развод по исков ред поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Най-честите причини, поради които се стига до развод, са извънбрачна връзка на единия съпруг, финансови проблеми, домашно насилие и др.
Бракоразводните дела са продължителни, скъпи и емоционално изтощаващи всички участници в тях. Безспорно, най-тежко преживяват тези дела децата. Затова препоръчваме съпрузите да прибягват до развод по исков ред в краен случай и да прекратяват брака си със споразумение по взаимно съгласие.
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ
Исковата молба за развод по исков ред трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ищецът следва да посочи и защо смята, че са непреодолими. Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички възможни доказателствени средства. Най-често това става със свидетели. За да напълно възприети свидетелските показания от съда, свидетелят не трябва да е член от семейството.
В исковата молба ищецът следва да заяви и дали ще търси вина у другия съпруг за разстройството на брака. Тъй като тези дела отнемат много съдебни заседания, натоварват емоционално страните и членовете на семейството, все по-често не се търси вината, с цел по-бързото им приключване.
Също така, в исковата молба трябва да се поиска от съда да се произнесе по следните въпроси:
- Кой от двамата родители ще упражнява родителските права?
- Какъв ще е режимът на контакти на децата с другия родител?
- Какъв ще е размерът на издръжката, който ще плаща родителят, неупражняващ родителските права?
- Кой остава да живее в семейното жилище?
- Какъв ще е размерът на издръжката между съпрузите?
- Какво ще е фамилното име на съпругата след развода?
При развод по исков ред по правило съдът възлага упражняването на родителските права на единия родител. На другия родител се определя режим на контакти с детето. До навършване на пълнолетие детето живее с родителя, който упражнява родителските права, в семейното жилище. Другият родител също има родителски права, но ги упражнява в точно определени периоди от време. В исковата молба ищецът прави искане кой да упражнява родителските права, посочва постоянния адрес на детето/децата и предлага съда да одобри режим за виждане с другия родител. В този режим следва да се посочи колко делнични и колко почивни дни от седмицата ще прекарва другият родител с децата, как ще разпределят личните, националните, религиозните празници и ваканциите.
Родителят, който не упражнява активно родителските права, е длъжен да плаща месечна издръжка на непълнолетните си деца. Размерът на издръжката се определя от съда. Той се ръководи основно от нуждите на детето, като взема предвид неговата възраст, здравословно състояние, образователните му потребности и др. При определяне размера на издръжката съдът отчита и финансовите възможности на родителя, дължащ издръжка, но нуждите на децата са приоритетни.
Издръжката се изплаща на родителя, упражняващ родителските права. За да се избегнат спорове, препоръчваме плащането да се извършва по банков път. Неплащането на издръжка за период по-дълъг от два месеца е престъпление по Наказателния кодекс.
В исковата молба следва да се посочи и кой ще ползва семейното жилище. Обикновено това е родителят, при когото остават децата. Той обаче ще дължи наем на другия съпруг. Размерът на наема се определя от съда. За ползваната от децата жилищна площ наем не се дължи.
Ако ищец е съпругата и е носила името на съпруга си, тя трябва да посочи какво ще е фамилното й име след развода. Не се изисква съгласието на съпруга, ако жената желае да запази неговото фамилно име. Този избор напоследък е доста популярен. Причините са, че с тази фамилия жената е станала известна в обществото или иска да запази същото фамилно име като на децата. Тежките административни процедури и такси по издаване на нови документи за самоличност, нови банкови карти и т.н. също са мотив жените да предпочетат да запазят брачната си фамилия.
Към исковата молба за развод следва да се приложат:
- Удостоверение за сключен граждански брак;
- Удостоверение за раждане на детето/децата;
- Комплект статистически сведения по образец;
- Адвокатско пълномощно;
- Документ за внесена държавна такса.
Също така, с оглед определяне на размера на издръжката е необходимо да се приложат доказателства за дохода на съпрузите, за нуждите на децата и др.
БРАКОРАЗВОДНО ДЕЛО
Исковата молба се подава в районния съд по постоянния адрес на другия съпруг.
В първото съдебно заседание двамата съпрузи трябва да се явят лично. Ако ищецът не се яви без уважителна причина, делото ще бъде прекратено.
Делото за развод може да бъде спряно по искане на съпругата, ако тя е бременна. Максималният срок, за който делото се спира, е до навършване на 12-месечна възраст на детето.
Съпрузите могат да поискат от съда да спре делото, за да постигнат споразумение. В този случай максималният срок, за който делото се спира, е 6 месеца.
Ако страните успеят да се споразумеят, делото ще продължи като развод по взаимно съгласие.
При липса на споразумение, съдът ще преценява дали бракът наистина е дълбоко и непоправимо разстроен. Той ще реши и всички останали въпроси във връзка с прекратяването му. Следва да се има предвид, че не е достатъчно съпругът, който е подал молбата за развод, просто да не иска брака да продължи да съществува. Той трябва да докаже, че проблемите в семейните отношения са толкова сериозни, че непоправимо са разстроили брачната връзка. Ако съдът прецени, че брачните неволи са резултат на временни недоразумения, той ще отхвърли иска за развод.
Тъй като съдът решава въпросите относно децата, издръжката и разделянето на движимото или недвижимото имущество, придобито по време на брака, често пъти и двете страни не са доволни от неговото решение. При обжалването обаче пак съдът ще реши тези въпроси и в крайна сметка разочарованието на страните остава, а отношенията им се изострят допълнително. Затова препоръчваме съпрузите да постигнат споразумение и сами да решат тези важни въпроси за бъдещия си живот след развода.
ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ
Тъй като бракоразводните дела продължават доста дълго, а и отношенията между съпрузите обикновено са обтегнати до степен на нетърпимост, всеки от тях може да поиска от съда да определи привременни мерки, които да се прилагат докато тече делото.
Тези привременни мерки могат да засягат:
- издръжката на децата и/или между съпрузите;
- грижата за децата, т.е. при кого от родителите ще живеят и кога другият родител ще може да ги вижда;
- ползването на семейното жилище и на придобитото по време на брака имущество.
Мерките могат да бъдат изменяни и допълвани от съда при промяна на обстоятелствата. Те се прилагат до влизане в сила на съдебното решение по делото.
ТАКСИ И РАЗНОСКИ
При подаване на исковата молба се заплаща държавна такса от 25 лева.
Със съдебното решение съдът определя и допълнителна такса, която трябва да бъде внесена.
Такса се дължи и върху размера на присъдената издръжка. Тя е в размер на 2% върху сбора от сумите за издръжка за период от 3 години.
Съпругът, който е виновен за разпадането на брака, ще бъде осъден да плати всички такси и разноски по делото, направени от невиновния съпруг. Под „всички разноски“ се разбира както държавните такси, разноските по експертизи и призоваване на свидетели, така и изплатените адвокатски хонорари.
Ако съпрузите не са поискали от съда да се произнесе по вината на някой от тях или и двамата са виновни за развода, тогава таксите и разноските си остават за всеки от тях така, както са ги направили.
Обръщаме внимание, че бракоразводните дела са значително по-бавни и по-скъпи от развода по взаимно съгласие. Затова насърчаваме страните по тези дела във всеки един момент да търсят възможности за споразумение, което ще им спести много разходи и време, неприятни емоции и сами ще решат жизнено важни за тях въпроси.
Ако се нуждаете от консултация или съдействие във връзка с дела за развод, родителски права и издръжка, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване