Всички видове трудови договори могат да бъдат прекратявани по взаимно съгласие. Няма значение дали са срочни или безсрочни.

Работодателите предпочитат да прекратяват трудовите договори със своите служители на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, защото е най-изгодното за тях. От една страна, се дължат по-малко обезщетения, а от друга – процедурата е по-лесна (не се излагат мотиви за прекратяването, няма задължение за подбор, не се прилага закрилата по чл. 333 от КТ). Също така, много рядко служителите могат успешно да оспорят прекратяването пред съд, макар случаите на злоупотреби с това основание от страна на работодателя да са често срещани.

Препоръчваме, служителите внимателно да следят коя разпоредба на Кодекса на труда е посочена в документите за прекратяване на трудовото им правоотношение. От разговорите им с работодателя често те остават с убеждението, че са „съкратени“, а в действителност им се дават за подпис документи за прекратяване по взаимно съгласие.

Процедура по прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

Макар най-често инициативата за прекратяване на договора по взаимно съгласие да е на работодателя, няма пречка предложението да бъде направено и от служителя. Не е необходимо да се посочват причини или мотиви за прекратяването.

Страната, която иска да прекрати договора на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трябва да отправи писмена молба-предложение до другата страна. В молбата трябва ясно да се изрази воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие и от коя дата да бъде прекратен.

Другата страна трябва да вземе отношение по молбата в 7-дневен срок от получаването й. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Мълчанието е равнозначно на отказ. Ако страната се съгласи с прекратяването, но иска да е от друга дата, отново няма взаимно съгласие.

Съгласието на страната, до която е отправено предложението, също трябва да е изразено в писмена форма. Ако молбата е от служител, работодателят най-често поставя резолюция „ДА“ върху нея или направо издава заповед за прекратяването. Това обаче не е достатъчно. Служителят трябва да бъде уведомен, че работодателят е съгласен. Това уведомяване трябва да се извърши в 7-дневния срок от получаването на молбата. Няма да има взаимно съгласие и ако уведомяването е направено след този срок.

Ако работодателят иска да прекрати трудовото правоотношение и е връчил заповед за прекратяване по взаимно съгласие, а работникът я е подписал, това не означава, че работникът е съгласен. Подписването на такава заповед удостоверява само, че работникът я е получил, а не че е съгласен. Следователно, в такава хипотеза прекратяването на трудовия договор ще е незаконно.

За прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие страните могат да подпишат и отделно споразумение. Това се препоръчва в случаите, когато служителят трябва да довърши определени задачи или да въведе в работата лицето, което ще поеме неговите функции след прекратяване на договора.

Предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде оттеглено най-късно до получаването му от другата страна. Веднъж получено, то не може повече да се оттегли.

В заключение, важно е отново да се подчертае, че предложението и съгласието за прекратяване на договора трябва да са в писмена форма и съгласието да е получено от направилата предложението страна в 7-дневния срок от получаването на молбата. Ако тази опростена процедура не бъде спазена, прекратяването на трудовия договор ще е незаконно.

Обезщетения при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

При прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие служителят има право на обезщетение за неизползвания си платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. 

Ако трудовият договор е прекратен след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право и на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения. В случай, че е работил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години през последните 20 години, обезщетението е в размер на 6 брутни заплати.

Работодателят НЕ дължи каквито и да било други обезщетения.

Работодателят трябва да плати обезщетенията не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен. След изтичане на този срок, обезщетението се дължи заедно със законната лихва върху него.

Обезщетение за безработица

Погрешно се смята, че работникът или служителят нямат право на обезщетение за безработица. Право на такова обезщетение имат всички, които са били осигурявани за безработица, най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовия договор.

Основанието за прекратяване има значение обаче за размера и срока на обезщетението. При прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда работниците и служителите имат право на минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица е 12 лева.

Периодът, през който се изплаща обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж. Също така, здравните осигуровки са за сметка на държавата и лицата не губят здравноосигурителните си права.

В случай, че се нуждаете от правна консултация или съдействие във връзка с прекратяване на трудови договори, свържете се с нас по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия