Гражданите и фирмите, които имат затруднения да плащат своите задължения към държавата, могат да поискат тяхното отсрочване и разсрочване.

При отсрочването дължимите суми се плащат изцяло до определен краен срок.

При разсрочването изплащането на дължимите суми става на части съгласно одобрен погасителен план.

Когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането спира да тече давността за публичното задължение за срока на разсрочването или отсрочването.

Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват като първо се плаща главницата, след това лихвите и накрая разноските.

За периода на отсрочването или разсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи законната лихва (основният лихвен процент на Българската народна банка за периода на забава, увеличен с 10 пункта).

Следва да се има предвид, че дори при дадено разрешение за отсрочване и разсрочване публичният изпълнител към НАП може да наложи обезпечение върху имущество на длъжника. Напр. възбрана върху недвижим имот, запор на банкови сметки и др.

При неизпълнение на падежа, респ. на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение за отсрочване или разсрочване.

Условия за допускане на отсрочване или разсрочване

За да бъде допуснато отсрочване или разсрочване трябва едновременното да са налице следните условия:

1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, да не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност. Към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:

  • осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
  •  събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;

2. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток;

3. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.

Към искането длъжникът трябва да приложи доказателства за:
  • финансово-икономическото си състояние, както и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
  • семейното и имущественото си състояние по образец, утвърден от министъра на финансите – за физическите лица;
  • всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
  • коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване.

Справката за финансово-икономическото състояние на предприятието обхваща предходните две години и периода до датата на текущата година, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване. Тя съдържа данни за собствения капитал, дългосрочните задължения, краткосрочните задължения, краткосрочните вземания, разходите, нетните приходи от продажби, както и за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност.

Перспективната програма за развитие се изготвя за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване. Тя съдържа стратегия за стопанската дейност, прогноза за паричния поток на предприятието, както и прогнозни данни за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност.

Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
  • на фирми и на еднолични търговеци, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
  • след като публичният изпълнител вече е определил начинът на публична продан на имущество на длъжника;
  • за задължения за ДДС и акцизи, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
  • по отношение на лицата, които по закон са длъжни да удържат и да внасят данък или задължителни осигурителни вноски – за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове;
  • за задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове и в случаите, когато невъзможността за плащане е резултат на стихийни бедствия или големи производствени аварии.

Особени случаи на отсрочване и разсрочване

При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, той може да поиска отсрочване или разсрочване на задължението си.

В този случай от деня на възникването на бедствието, респ. на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. При крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.

Към молбата за отсрочване и разсрочване длъжникът трябва да приложи доказателства за обстоятелствата, определени с Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток. Когато това не е възможно, компетентният орган, който е сезиран с искането, служебно събира необходимите доказателства.

Отсрочване или разсрочване се допуска и в особени случаи, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения. 

Компетентен орган

В зависимост от вида и размера на задължението, чието отсрочване или разсрочване се иска, молбата и доказателствата към нея се подават до различни държавни органи.

Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
  1. териториалния директор – за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението. Разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на НОИ, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. – от управителя на НОИ;
  2. изпълнителния директор на НАП – за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението. Разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ;
  3. министъра на финансите – за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението. Разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ.

Извън посочените по-горе случаи, разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 300 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на НАП, молбата и доказателствата към нея се подават:

  • чрез териториалния директор – за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски;
  • чрез органа, установил задължението – за други публични вземания.

Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване

Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца.

В случаите, когато разрешението се дава от министъра на финансите, срокът е до 4 месеца.

Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.

Срокът, за който се отсрочва или разсрочва задължението, се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50% от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно.

Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение. То се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му.

Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

Изричният и мълчаливият отказ могат да се обжалват в 14-дневен срок. Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, съдействие или консултация във връзка с отсрочването и разсрочването на публични задължения, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия