Най-често наследниците правят отказ от наследство, когато техният наследодател е оставил значителни по размер дългове.

Няма определен в закона краен срок, в който наследникът може да извърши такъв отказ. Кредиторите или други лица с правен интерес могат да поискат от съда да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема или се отказва от наследството. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Отказ от наследство е възможен по всяко време стига да не е прието наследството. Следва да се има предвид, че приемането на наследството може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Според съдебната практика такива действия са тегленето на суми от влог на наследодателя, разпореждане с идеална част от наследствен имот, плащане на задължение на наследодателя и др. За това, препоръчваме, особено ако наследниците нямат достатъчно информация за задълженията на починалия, да бъдат много внимателни какви действия извършват, защото могат да загубят правото си да се откажат от наследството.

Ако отказът от наследство бъде извършен след приемане на наследството, този отказ ще е недействителен.

Също така, отказът от наследство не може да бъде направен под условие, за определен срок или за определена част от наследството.

Спорно е в съдебната практика дали малолетни и непълнолетни наследници могат да извършват откази от наследство. Към настоящия момент съдилищата не вписват такива откази, защото се очаква тълкувателно решение на Върховния касационен съд.

Процедура за отказ от наследство

За да бъде правно валиден, отказът от наследство трябва да бъде вписан в особената книга на районния съд. Компетентен е районният съд по последния постоянен адрес на наследодателя.

Наследникът, който иска да се откаже от наследството, трябва подаде в този районен съд специално Заявление за отказ от наследство. Заявлението трябва да е с нотариално заверен подпис на наследника.

Към заявлението за отказ от наследство се прилагат:
  1. Молба от наследника;
  2. Препис-извлечение от акта за смърт на наследодателя;
  3. Удостоверение за наследници;
  4. Пълномощно, ако документите се подават от пълномощник;
  5. Вносна бележка за платена държавна такса.
Държавната такса за вписване на отказа е 20 лв., а за издаване на удостоверение – 5 лв.

Районният съд вписва направения отказ в особена книга, а на наследника се издава специално удостоверение. Тази книга е публична и всеки може да направи справка за направен отказ от наследство.

ВАЖНО!!! Отказът от наследство има действие от датата на вписването му в особената книга на районния съд. 

Докато не бъде вписано в книгата на районния съд, заявлението за отказ от наследство няма никаква правна стойност.

Правни последици на отказа от наследство

Лицето, което е направило отказ от наследство, губи завинаги качеството си на наследник на наследодателя.

Отказът от наследство НЕ може да бъде оттеглен. Той обхваща и имущество на наследодателя, което е открито след вписване на отказа. Напр. ако впоследствие бъдат открити имоти на наследодателя, отказалият се наследник не може да размисли и да приеме наследството.

Отказът обхваща цялото имущество на наследодателя – както активите (недвижими имоти, влогове, МПС-та, дялове в търговски дружества и т.н.), така и пасивите (задълженията). Не може да бъде направен частичен отказ – напр. само спрямо дълговете или спрямо конкретен наследствен имот.

На следващо място, НЕ може да бъде направен отказ от наследство в полза на друг наследник. Отказът от наследство на един наследник води до уголемяване на дяловете на всички останали наследници. В практиката най-често тази грешка се допуска в случаите, когато децата на починалия правят отказ с идеята цялото наследство да бъде получено от преживелия съпруг/а. Според Закона за наследството обаче в такава хипотеза се призовават към наследяване наследниците от следващия ред.

Също така, низходящите на отказалия се наследник нямат право на заместване. Напр. ако синът се откаже от наследството на баща си, неговите деца няма да го заместят в наследяването и да получат дела му. Няма пречка обаче да се откаже от наследството на баща си, а да получи наследство от дядо си.

Много често наследници с големи лични задължения се отказват от наследство, в което има напр. имоти. Целта е да ги запазят от собствените си кредитори. Следва да има предвид, че тези кредитори могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Искът може да се предяви пред съда в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

В заключение, препоръчваме наследниците внимателно да преценяват дали им е по-изгодно да направят отказ от наследство или да приемат наследството по опис. Ако имат притеснения за задълженията на починалия, следва да се консултират преди да предприемат каквито и да било действия, защото те могат да бъдат тълкувани като приемане на наследството и да направят последващ отказ невъзможен.

В случай, че се нуждаете от консултация или съдействие за приемане или отказ от наследство, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия