С огромно удовлетворение изпращаме отиващата си 2019 г. Вече цяла година Адвокатско дружество “Кънчев, Гичева, Марникас и партньори” водим дело срещу закрития по скандален начин Фонд за лечение на деца. Преди две години малката Самуела имаше нужда от спешно поставяне на импланти на стойност 94 000 лева. Със свое решение бившият Фонд за лечение на деца реши да отпусне средствата за имплантите на Самуела. След месеци засилена кореспонденция и риск за живота и здравето на детето, Фондът не изпълни решението си. Семейството на Самуела, заедно управляващият съдружник адвокат Петромир Кънчев, две национални медии и много приятели и близки успяхме да съберем сумата от 100 000 лева за по-малко от един месец. Операцията беше извършена от доц. Васил Яблански в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Вижте това видео, което разказва с кадри цялата история на Самуела до нейния щастлив край.

Семейството на Самуела реши да потърси отговорност от Фонда за лечение на деца и в началото на 2019 г. заедно с асоциирания ни партньор адвокат Мария Шаркова заведохме искова молба по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Малко преди Коледа, Административният съд-София град се произнесе с решение в полза на Самуела. Това е един положителен прецедент, който в бъдеще ще се ползва от всички засегнати лекуващи се при бавната реакция или липса на такава от страна на държавните органи, когато се касае за животоспасяващи операции и лечение на беззащитни деца. Възможно е НЗОК, който е правоприемник на Фонда, да обжалва това решение, но ние сме удовлетворени, че справедливостта възтържествува, защото напоследък това се случва все по-рядко. По-долу прилагаме съдебното решение, така както е качено на страницата на съда.

РЕШЕНИЕ No 8146
гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 24 състав,
в публично заседание на 09.12.2019 г. в следния състав:

при участието на секретаря Гергана Мартинова и при участието на прокурора Моника Малинова, като разгледа дело номер 11307 по описа за 2018 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С. Е. К. от [населено място], чрез законния й представител Е. Х. К. от [населено място], срещу ЦЕНТЪР „ФОНД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА“ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева в резултат на незаконосъобразно бездействие.

С протоколно определение от 01.04.2019 г. съдът, на основание чл. 154, ал. 1 от АПК и във връзка с Постановление No 54/29.03.2019 г. на Министерския съвет, с което Център „Фонд за лечение на деца“ се закрива и функциите му преминават към Националната здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 г., е заличил като ответник ЦЕНТЪР „ФОНД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА“ и вместо него е конституирал като ответник НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.

В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Център „Фонд за лечение на деца“ /ЦФЛД, закрит/, изразяващо се в неизпълнение на задължение, възникнало по силата на заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ и сключен въз основа на нея договор за организационно и финансово подпомагане, за изплащане на сумата в размер на 93 600 лева на лечебно заведение, в което родителите на С. К. са избрали да бъде лекувана. В исковата молба се твърди още, че неимуществените вреди, които детето търпи в периода 24.02.2017 г. – 05.06.2017 г. са в пряка връзка с бездействието на Фонда, който в случай, че беше изпълнил задължението си, операцията на детето е щяла да се състои своевременно и родителите е нямало да организират дарителска кампания, с която да я финансират. Твърди се, че със заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД се разрешава финансово подпомагане на детето С. и се отпускат заявените парични средства за извършване на операция в [фирма], както и е сключен между фонда и родителите договор за финансово подпомагане от 24.02.2017г., след което административният орган отказва да заплати сумата от 93 600 лева, поради липсата на декларация по чл. 30а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от отменения Правилник за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ /ПДОРЦФЛД/ и с писмо изх. No 3-67-9/13.04.2017 г. предлага на родителите детето да се лекува в други болници. Ищецът счита, че обстоятелството, че такава декларация се изисква от ЦФЛД едва след одобряване на финансовото подпомагане на детето, а не са разяснени всички възможности на родителите преди разглеждане на заявлението, представлява административен произвол. Възразява се още, че неизпълнението е незаконосъобразно, тъй като не може конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт да противоречи на нормативен акт с по-висш ранг, какъвто е Закона за обществените поръчки /ЗОП/, както и е недопустимо при приключила процедура и влязъл в сила индивидуален административен акт, органът да изисква документи, които е следвало да в хода на процедурата по реда на чл. 30а, ал. 2 от ПДОРЦФЛД /отм./. В резултат на това незаконосъобразно бездействие детето С. в продължение на няколко месеца продължава да търпи негативните последици от изкривяването, да усеща болки и да се страхува за живота си, както и са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, болки и страдания, свързани с несигурността от предстоящата операция – дали ще се състои, дали родителите й ще съберат средства навреме и преди да се е случило нещо фатално. В исковата молба се сочи също така, че забавянето на операцията – същата се провежда едва на 05.06.2017 г., води до допълнително влошаване на състоянието на детето, допълнителни болки и страдания, които едно дете на 9 години не заслужава да търпи. Претендира се от съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихвата от датата на влизане в сила на заповедта до пълното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника, както и присъди направените по делото разноски.

Ответникът – НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /НЗОК/ – редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковата молба и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита предявения иск за основателен и доказан.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните по делото, че детето С. Е. К., е родена със спина бифида /вродено заболяване/ и страда от „Н. торакална сколиоза“, заради която гръбначния й стълб прогресивно се изкривява. Със заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД, на основание чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал.1, т. 1, б. „д“ от ПДОРЦФЛД /отм./, е наредено да бъде подпомогнато финансово лечението на С. Е.К., с диагноза „Н. торакална сколиоза“, като бъдат отпуснати финансови средства за осигуряване на система M. E. C. /2 бр. илиачни винта, 2 бр. сакрални винта, 2 бр. офсет конектора, 6 бр. полиаксиални титаниеви винта, иннери, 2 кобалт хромни рода/ и 1 сет за осемканално IOM на обща стойност до 93 600 лева в това число ДДС, съгласно протокол на ЛКК от МБАЛ [фирма], необходими за лечението на детето, без други допълнителни плащания извън частта, която се заплаща от задължените субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПДОРЦФЛД /отм./. В заповедта е посочено, че ЦФЛД следва да покрие стойността на необходимото изделие, но не повече от размера, посочен в декларациято по чл. 30а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ПДОРЦФЛД. На 24.02.2017 г. между Е. К. – заявител и баща на С. К., и ЦФЛД е сключен договор за организационно и финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 5 от ПДОРЦФЛД във връзка със заповед No 165/22.02.2017 г. по заявление вх. No 67/24.01.2017 г. Съгласно чл. 14 от цитирания договор ЦФЛД финансира съответните дейности по одобрените заявления, като превежда сумите на лечебните заведения, медицински специалисти и доставчици на медицински услуги, медицински изделия, неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба и др. с платежно нареждане за свободен валутен превод към чужбина или с платежно нареждане по банков път в Република България. В чл. 19 от договора е записано също така, че с подписването на договора заявителят изрично заявява, че е запознат с разпоредбата на чл. 44 от Правилника, съгласно която превеждането на сумите за финансиране на съответните дейности по одобрените заявления се извършва след подписване на договора по чл. 43, ал. 5 от Правилника.

В отговор на направено запитване от Е. К. във връзка с одобреното финансово подпомогане на детето му с писмо изх. No З-679/13.04.2017 г. на директора на ЦФЛД е уведомен, че с писмо от 04.01.2017 г. от страна на Министерство на здравеопазването на ЦФЛД е указано стриктно да спазва чл. 30а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ПДОРЦФЛД, както и че когато медицинските изделия ще бъдат вложени при извършване на медицински дейности, заплащани от НЗОК лечебните заведения, следва да подадат декларация, с която се удостоверява, че изделието се осигурява от аптеката на лечебното заведение на посочената доставна цена след сключен договор по реда на ЗОП. С писмото е предложено на ищеца да консултира детето си в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място], в УМБАЛ [фирма] и в С. „Проф. Б. Б.“.
На 05.06.2017 детето С. К. е оперирана в [фирма], съгласно окончателна епикриза от 09.06.2017 г. от отделението по „Ортопедия и травматология“. Видно от приложено по делото платежно нареждане от 12.06.2017 г. и фактура No 3258/06.06.2017 г. сумата, заплатена за операцията е в размер на 95 520 лева, като сумата е изплатена от дарителска сметка на детето в У. Б., за която са представени разпечатки от сметката.

По делото са приложени и приети като доказателства и: удостоверение за раждане от 10.10.2008 г. на С. Е. К.; амбулаторен лист за платен преглед No 71/24.01.2017 г.; експертно решение No 3166 от 121/03.07.2017 г. на ТЕЛК; административната преписка по издаване на заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД.

За доказване на претендираните неимуществени вреди по делото по искане на ищеца е допусната съдебно-медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице д-р М. М. С. К. страда от следните заболявания: вътрешна хидроцефалия; спина бифида от ниво на ХІІ гръден прешлен дистално; менингомиелоцеле регио тораколумбалис; невромусколна лявоконвексна сколиоза с ъгъл на Кобб около 100 градуса и апекс ХІ-ХІІ гръдни прешлени – прогресираща; долна параплегия; двустранни еквиноварусни ходила; неврогенен пикочен мехур с развитие на възпаление в отделителната система, включително на бъбреците. Вещото лице е констатирало, че състоянието на детето преди операцията се определя от вродени отклонения в развитието на костния скелет на гръбначния стълби на нервната система, индицирани и проведени оперативни интервенция и патоморфологични промени в засегнатите области, като преди операцията тя е с нормално психическо и интелектуално развитие и се предвижва с инвалидна количка. Съгласно експертизата етиологичното причините за възникване, развитие и прогресия на гръбначното изкривяване са от нервномусколно естество, като постепенно се развиват и костни деформации, като целта на оперативното лечение е при възможност да се коригира частично гръбначното изкривяване едноетапно, фиксирането му с метални импланти с възможност за магнитна дистракция през определени периоди, което ще доведе до намаляване на кривината и подобряване на функцията на гръбначния стълб и по-добро обслужване. Вещото лице е установило, че оперативното лечение на детето е препоръчано по време на преглед, отразен в амбулаторен лист No 71/24.01.2017 г., като в становища на проф. георгиев и проф. В. са потвърдени индикациите за оперативно лечение и е насочено към МБАЛ [фирма] и д-р Я.. Според вещото лице за периода от 24.02.2017 г. до 05.06.2017 г. не са представени медицински документи, удостоверяващи нарастването на кривината по Кобб, влошаване на състоянието на органите в гръдната кухина, не са установени данни за нарушения на дихателните обеми и функция на белия дроб, както и за смущения в сърдечната дейност. Вещото лице е дало заключение, че с използваната при операцията система на фиксация е възможно през определени етапи да се извършва дистракция и да се намалява големината на кривината по време на израстване. В заключението се сочи, че за определяне на рисковете от развитие на влошаване на състоянието, свързано със сколиотичната деформация на С. е от значение обективизиране на функцията на сърдечно-съдовата и дихателна системи, както и степента на прогресията й, като няма документални данни за отклонения във тези функции, които биха могли да влошат състоянието й.

По делото са приети и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите проф. В. Я. и Е. Д. Д.. От разпита на свидетеля проф. Я. – лекарят, извършил операцията на ищцата, се установява, че С. е със спина бифида, с долна параплегия и неврологичен дефицит, мускулите й не работят и не може да движи краката, да контролира тазово-рзервоарните функции и мускулите й не могат да поддържат гръбначния стълб, като най-добрият и сигурен начин за лечение на детето е предприетото оперативно лечение за фискиране на гръбнака в изправено положение, което към момента се провежда 95 % в болница „Т.“. Свидетелят заявява още, че при постъпване на ищцата за операниция не са били извършени обективни изследвания, които да установяват влошаване на състоянието на детето от забавянето на операцията, като ъгълът на Кобб на детето преди операцията е бил около 100 градуса и при множество проучвания в световната литура се твърди, че всяка сколиозна кривина, която е над 80 градуса, нанася щета върху функциите на белите дробове. Според свиделските показания една от основните цели на операцията е изправяне на и фиксиране на гръбнака в тази позиция, която гарантира спиране на прогресията и има влияние върху очакваната продължителност на живот на детето, заради подобряването на функциите на белите дробове. По отношение на емоционалното състояние на детето свидетелят заявява, че не може да даде оценка, тъй като обективна оценка би могъл да даде само детски психолог.

От разпита на свидетеля Е. Д. Д. – приятел на семейството на ищцата и участник в дарителската компания за набиране на средства за извършване на операцията, се установява, че през последните две години свидетелката е зачестила срещите си със семейството на С., както и им е помагала, поради усложнения със здравето на детето и честото им идване в [населено място]. Свидетелката заявява също така, че лично е участвала в дарителската кампания за набиране на средства за операцията на С., тъй като Фондът, след като одобрил парите за операцията, отказал да преведе сумата и предложил операцията да се извърши в две държавни болници, които отказали извършване на операцията, защото била много специфична. При разпита на свидетеля Д. се установява още, че С. е била въвлечена в дарителската кампания за набиране на средства за нейната операция и е разбирала какво се случва, както и започнала да сънува много кошмари и е рисувала рисунки в черно, като впечатленията на свидетеля за сътоянието на детото са лични, тъй като то и семейството му често са идвали на гости. Според свидетелката видимо С. е била притеснена, потисната и стресирана в периода до извършване на операцията, както и са й казвали, че детото е отказвало да яде и плачело в училище.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата вреда. В процесния случай, въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум, съдът квалифицира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ЦФЛД – закрит, считано от 01.04.2019 г. с Постановление No 54/29.03.2019 г. на Министерски съвет, с преминаване на функциите към НЗОК, при изпълнение на административна дейност. Ищецът претендира вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващото се в неизпълнение на задължение на служители от ЦФЛД /понастоящем НЗОК/, произтичащо от заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД и сключен въз основа на нея договор от 24.02.2017 г. за изплащане на сумата в размер на 93 600 лева – финансово подпомагане за извършване на операция на детето С. К. в [фирма].

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. В процесния случай, за да се ангажира тази отговорност по отношение на ответника НЗОК, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба – незаконните бездействия, извършвани от длъжностни лица на ответника, които са свързани с изпълнение на административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконното бездействие и вредата. В настоящото производство се установи по безспорен начин, че всички елементи на този фактически състав са налице.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ЦФЛД /сега НЗОК/, изразяващо се в непревеждане на отпусната сума за финансово подпомагане лечението на детето С. на [фирма], което е в причинна връзка с претендираните за настъпилите неимуществени вреди за ищеца. По отношение наличието на незаконосъобразно бездействие в процесния случай следва да се има предвид, че предмет на защита в производството по чл. 257, ал. 1 от АПК /отм., но приложим към датата на подаване на исковата молба/ е бездействието на административния орган когато последният е задължен да извърши определени действия по силата на нормативен акт. Член 257, ал. 1 от АПК /отм./ не дава определение на понятието „бездействие”, като такова липсва и сега в приложимия чл. 256, ал. 1 от АПК, поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че не всяко неизпълнение на задължение на административен орган представлява бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК /отм./, а само неизвършването на фактически действия, при наличието на нормативноустановено задължение за извършване на такива. Съставомерна в този случай е липсата на активно поведение /бездействие/ на компетентен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. В процесния случай, ищецът конкретизира твърдяното бездействие от страна на служители на ЦФЛД /сега НЗОК/, като непревеждане на сумата в размер на 93 600 лева на [фирма] за извършване на операция, която сума е определена със заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД във връзка с подадено заявление за организационно и финансово подпомагане лечението на детето С. К.. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ПДОРЦФЛД /отм., редакция ДВ, бр. 68/2016 г./ предвижда, че въз основа на решение на Обществения съвет директорът на фонда издава заповед за организационно и финансово подпомагане на пациента, в която част от задължителните реквизити са: подробно описание на вида подпомагане, в т. ч. размера на отпусканата парична сума, отделните й компоненти, лечебното заведение, в което ще се извърши диагностицирането/лечението. В съотвествие с чл. 43, ал. 5 от ПДОРЦФЛД /отм., редакция ДВ, бр. 68/2016 г./ в случай на допуснато подпомагане директорът на фонда сключва със заявителя договор, по силата на който последният се задължава да предоставя на фонда необходимата информация, медицинска и друга, и документация относно осъществяваните процедури и действия по отношение на пациента и резултатите от тях, епикризи, документи, доказващи извършените разходи, и други документи до 5 години след приключване на лечението в чужбина и до 2 години след приключване на лечението в страната. В процесния случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД, на основание чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал.1, т. 1, б. „д“ от ПДОРЦФЛД /отм./, е наредено да бъде подпомогнато финансово лечението на С. Е. К., с диагноза „Н. торакална сколиоза“, като бъдат отпуснати финансови средства за осигуряване на система M. E. C. /2 бр. илиачни винта, 2 бр. сакрални винта, 2 бр. офсет конектора, 6 бр. полиаксиални титаниеви винта, иннери, 2 кобалт хромни рода/ и 1 сет за осемканално IOM на обща стойност до 93 600 лева в това число ДДС, съгласно протокол на ЛКК от МБАЛ [фирма], необходими за лечението на детето. Въз основа на цитираната заповед между ЦФЛД и Е. Х. К. е сключен и договор за организационно и финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 5 от ПДОРЦФЛД /отм./ във връзка със заповед No 165/22.02.2017 г. по заявление вх. No 67/24.01.2017 г. По делото безспорно се установява също така, видно и от писмо изх. No З-679/13.04.2017 г. на директора на ЦФЛД, че така дължимата сума не е била преведена на лечебното заведение, в което е следвало да бъде извършена операцията на С. К., както и че операцията на детето е извършена едва на 05.06.2017 г., но със средства събрани от родителите в дарителска кампания. Разпоредбата на чл. 44 от ПДОРЦФЛД /отм., приложима редакция ДВ, бр. 68/2016 г./ създава задължение за Фондът за финасиране на съответната дейност по одобренето заявление чрез превеждането на сумите след сключване на договора по чл. 43, ал. 5. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че ответникът, след сключване на договор от 24.02.2017 г. за финансово подпомагане лечението на детето С., не е и превел по сметка на лечебното заведение, посочено в заповед No 165/22.02.2017 г. на директора на ЦФЛД, сумата за лечение на детето, изрично определена от него в размер на 93 600 лева, като по този начин не е изпълнил свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, какъвто безспорно е ПДОРЦФЛД /отм./.

Настоящият съдебен състав намира също така, че в процесния случай беше доказано и наличието на причинна връзка между установеното по делото незаконосъобразно бездействие с претендираните от ищеца неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата, като факт от действителността, трябва да бъде доказана във всеки конкретен казус, като това доказване е в тежест на ищеца. За да подлежат на обезщетение неимуществените вреди във всички случаи трябва да се действително настъпили и да са установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки отделен човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната налично. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяващо се в претърпяване на болки и преживяване на страдания, като те се преценяват с оглед отрицателни преживявания на увреденото лице. В конкретния случай съдът определя като доказани претърпените неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в претърпения стрес, претеснения и несигурност от ищцата по отношение възможността за извършване на операцията. Несъмнено е, че вследствие на непревеждането от Фонда на [фирма] на отпуснатите средства за финансово подпомагане лечението на детото С., последното е претърпяло болки и страдания, които по същността си представляват неимуществени вреди, като това обстоятелство безспорно се установя от показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви. Това са вреди, които несъмнено засягат лицето, като вредите по отношение на същото са действителни и сериозни. Следва да се отчете и обстоятелството, че тези вреди са такива по естеството си, че не могат да бъдат заличени, те не могат да бъдат отстранени така, както засягането на увреденото имущество може да се отстрани чрез заплащане на парично обезщетение. Понесеното телесно или душевно страдание не може по никакъв начин да се заличи впоследствие, нито пък да се замени с някакво напълно съответно на него обезщетение по вид и по размер. При съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, както и при съобразяване възрастта на С. през процесния период, съдът приема за безспорно доказано по делото наличието на неимуществена вреда – преживян стрес и тревога, свързани с необходимостта от извършване на операцията на С. и несигурността дали тя ще може да се извърши, поради непревеждането от ответника на средствата, отпуснати за финансово подпомагане на лечението, както и възможността за събиране на тези средства чрез дарителска кампания.

По тези съображения, съдът намира, че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице кумулативно изискващи се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно – незаконно бездействие, извършено от длъжностни лица на ответника, което съставлява административна дейност и в резултат, на което от ищеца са претърпени неимуществени вреди. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ следва да се определи от съда по справедливост. Съобразно задължителните указания, дадени в т. ІІ от ППВС No 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 от ЗЗД определя „по справедливост“, макар неимуществените вреди да нямат стойностно изражение и да не подлежат на аритметично изчисляване. В процесния случай съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, несигурност и тревога в периода от 24.02.2017 г. до 05.06.2017 г., които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на ответника, могат да бъдат възмездени със сумата от 3000 лева. За разликата до предявения размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди, същият следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ищеца, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 275 лева, представляваща внесен депозит за вещо лице и внесен депозит за призоваване на свидетел. Неоснователна се явява претенцията за присъждане на държавна такса в размер на 10 лева, тъй като по делото такава не е внасяна, както и на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което по делото липсват представени доказателства.

Водим от горното Административен съд – София-град, 24-ти състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да заплати на С. Е. К. от [населено място], чрез законния й представител Е. Х. К., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. Е. К. от [населено място], чрез законния й представител Е. Х. К., в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да заплати на С. Е. К. от [населено място], чрез законния й представител Е. Х. К., сумата в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

СЪДИЯ: