Важни промени в Семейния кодекс, засягащи кръга от лицата и сроковете, в които могат да се предявяват искове за оспорване на бащинство и за установяване на бащинство от биологичния баща, бяха обнародвани в ДВ, бр. 103 от 4 декември 2020 г. Тези изменения са резултат на няколко осъдителни съдебни решения в Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

  • майката

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила.

Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането.

  • съпругът, респ. бившият съпруг

Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“.

Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането.

Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Това е една от новите промени в Семейния кодекс. Тя е резултат от решението на ЕСПЧ по делото „Докторов срещу България“. 

Важно е да се отбележи, че когато детето е родено при условията на асистирана репродукция и съпругът е дал писмено съгласие за извършването й, той няма право впоследствие да оспори своето бащинство.

  • съпругът от последващ брак

Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането.

Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

  • детето

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това  от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие.

При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

  • биологичният баща

С измененията в Семейния кодекс за пръв път беше предвидена възможност лицето, което твърди, че е биологичен баща на детето, да оспори бащинството на този, който е записан в акта за раждане като баща. Именно защото липсваше изрична уредба в закона, съдилищата масово отхвърляха такива искове като недопустими. И до тази промяна в Семейния кодекс се стигна след осъдително решение на Съда в Страсбург по делото „Л.Д. и П.K. срещу България“.

Биологичният баща може да предяви иск за оспорване на бащинство до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът следва да реши делото като вземе предвид интереса на детето.

Съдебно производство по иск за оспорване на бащинство

Исковата молба за оспорване на бащинство се подава в окръжния съд.

Държавната такса е 80 лева.

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск.

Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са:

  • майката;
  • детето;
  • съпругът, респ. бившият съпруг;
  • лицето, което твърди, че е биологичен баща.  

Съдът назначава особен представител (адвокат) на детето, който да защитава неговия интерес. Това се налага, тъй като другите страни са неговите родители. На особения представител се определя възнаграждение от съда. То е за сметка на ищеца, т.е. родителят, завел иска.

Друг задължителен разход по делото са медицинските експертизи. Най-често съдът назначава кръвно-групова експертиза. Може да бъде назначена и андрологична експертиза за установяване оплодителната неспособност на лицето, посочено като баща. В определени случаи, за да се произнесе съдът кой е баща на детето, е възможно да е необходима и ДНК експертиза.

Нашият екип има дългогодишен опит в съдебните дела за оспорване на бащинство и за установяване на произход на детето. Ако имате нужда от консултация или представителство от адвокат в такова съдебно производство,свържете се с нас по e-mail: office@kgmp-legal.com или на телефон 0888 535 930

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия