С договора за оперативен лизинг лизингодателят предоставя за ползване вещ лизингополучателя срещу заплащане на възнаграждение (лизингови вноски). Оперативният лизинг (наричан още експлоатационен, обикновен или същински лизинг) има доста сходни белези с договора за наем, но и съществени отлики, които го правят предпочитан от бизнеса.
Договорът за оперативен лизинг обикновено се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
По принцип няма такова законово изискване за действителност на договора. Лизингодателите обаче го изискват, защото им дава възможност да се снабдят по-лесно със заповед за изпълнение от съда в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя и прекратяване на договора, а при лизинг на недвижими имоти – и да го впишат в имотния регистър. Също така, когато страни по него са фирми, лизингодателите имат интерес да впишат договора в Централния регистър на особените залози.
Предмет на договора
Най-често предмет на договора за оперативен лизинг са леки или тежкотоварни автомобили, подемна и селскостопанска техника, машини и производствено оборудване, офис техника и софтуер. В последните години този договор се използва и за недвижими имоти (напр. производствени сгради, офиси и складове).
За разлика от финансовия лизинг, при оперативния лизинг лизингодателят е собственик на вещта към момента на сключване на договора.
Няма пречка, след сключване на договора оперативният лизинг може да се трансформира във финансов лизинг по взаимно съгласие на страните.
Срок на договора
Срокът на лизинга е по-кратък от срока за експлоатация на лизингованото имущество.
Обикновено договорите за оперативен лизинг се сключват за срок между 3 и 5 години.
При лизинг на недвижими имоти често в практиката срокът е до 10 години.
Както лизингодателят, така и лизингополучателят, имат право да се откажат от договора по всяко време. И двете страни обаче имат интерес да включат клауза, с която да уговорят определен период от време, през който договорът не може да се прекратява едностранно от никоя от тях. Разбира се, тази клауза не изключва правото на изправната страна едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задълженията на другата страна.
Лизингови вноски
За ползването на вещта лизингополучателят заплаща месечни лизингови вноски. Те имат характер на наемни вноски.
Обикновено размерът на лизинговите вноски е фиксиран за целия срок на договора. Няма пречка обаче да се уговори и годишна индексация, както при договорите за наем.
Права и задължения на страните
Лизингодателят има задълженията на наемодател. Той трябва да предостави вещта за ползване, както и да обезпечи необезпокояваното й ползване за срока на договора.
Лизингополучателят има задълженията на наемател. Той е длъжен да плаща лизинговите вноски и всички разходи, свързани с ползването и поддържането й, вкл. и разноските за текущи ремонти, както и да върне вещта след изтичане срока на договора.
Няма пречка в договора за оперативен лизинг да се уговорят и други разходи, които да са за сметка на лизингополучателя. Най-често се включват клаузи, с които лизингополучателят поема и разноските за застраховане на вещта и за учредяване на обезпечения в полза на лизингодателя. Възможно е да се уговори и че основните ремонти също ще са за негова сметка.
Също така, може да се уговори и право на лизингополучателя да сключва договори за сублизинг, т.е. за пренаемане на вещта. Сублизингът е допустим само със съгласието на лизингодателя. В противен случай ще е нищожен. Съдебната практика обаче приема, че ако лизингодателят даде впоследствие своето съгласие нищожността ще се санира, т.е. договорът за сублизинг ще стане действителен.
Особено важен елемент от договора е кой носи риска от случайното погиване или повреждане на вещта, вкл. и при кражба. Правилото е, че рискът е за лизингодателят. Съдебната практика приема, че страните могат да уговорят рискът да се носи от лизингополучателя. Такава уговорка обаче доближава оперативният лизинг до финансовия. Това може да се отрази на начина на начисляване на ДДС при сделката. За целите на ДДС класическият оперативен лизинг се приема за доставка на услуга. Оперативният лизинг може да бъде считан за доставка на стока, т.е. да се приравни на придобиване на дълготраен материален актив, ако са уговорени клаузи, с които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на вещта, сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на вещта и, макар да няма клауза с опция за придобиване, впоследствие страните договорят прехвърляне на собствеността.
Клауза за придобиване на лизинговата вещ
При класическия оперативен лизинг се предоставя само правото на ползване на вещта и не се предвижда опция за прехвърляне на собствеността. Стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани по време на договора, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, тъй като после може да я продаде или пак да я предостави за ползване на друг лизингополучател.
Няма пречка обаче да се уговори, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Обикновено цената е остатъчната стойност на лизинговата вещ
Прехвърлянето на собствеността върху вещта не може да стане по силата на самия договор за лизинг. Задължително трябва да се сключи договор за продажба между страните. Най-често разноските по прехвърлянето са за сметка на лизингополучателя.
Ако се нуждаете от правна консултация и съдействие във връзка с договори за оперативен или финансов лизинг, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване
