С договора за лицензия на ноу-хау се предоставят за ползване специфични знания, умения и практически опит. Те могат да имат технически, производствен, търговски, финансов, маркетингов или друг характер. Тези знания, умения и производствен опит обикновено са търговска тайна, защото дават конкурентно предимство на притежателя им пред другите участници на пазара. Именно за това, те имат и търговска стойност. Напр. софтуерни програми, химически формули, описания на производствени процеси и т.н.
Много често в практиката, отстъпването на правото да се използва определено ноу-хау се включва и като част от договорите за франчайз. Също така, лицензионно споразумение за ноу-хау се сключва и в допълнение към договори за предоставяне на ползването на патент. Например, използването на патентована технология може да изисква знания и умения, които сами по себе си не подлежат на патентоване, но трябва да бъдат прехвърлени, за да се даде възможност за пълноценно използване на технологията.
По правило лицензията за ползване на ноу-хау се предоставя за определена територия. Ако в договора страните не са уговорили изрично териториалния обхват, счита се, че ноу-хауто може да се използва на територията на Република България.
Договорът за лицензия на ноу-хау се сключва в писмена форма. Той подлежи на вписване в Патентното ведомство. Това вписване няма значение за валидността на договора. От датата на вписването му обаче той може да бъде противопоставен на трети лица, придобили права по силата на последващ лицензионен договор.
С договора за лицензия на ноу-хау може да се предостави:
- изключителна лицензия
Тази лицензия дава на лицензополучателя правото само и единствено той да използва ноу-хауто. Тя трябва е изрично уговорена в договора. Няма пречка лицензодателят да си запази правото и той да ползва ноу-хауто.
- неизключителна лицензия
В този случай лицензодателят може да предоставя лицензия за ползване на ноу-хауто и на други лица, вкл. и самият той да го използва.
Лицензионното възнаграждение може да се определи по различни начини. Например:
- твърдо определена сума, която се заплаща на лицензодателя при сключване на договора или на части;
- годишни фиксирани по размер суми;
- периодични отчисления (т.нар. роялти), които могат да бъдат процент от реализираната печалба, от приходите от продажба на лицензионна продукция, от нетната цена на лицензионно изделие и др.;
- комбинация между твърдо определена сума, която се заплаща при сключване на договора и периодични отчисления.
Еднократното плащане и фиксираните годишни суми се използват много често при лицензирането на ноу-хау. Те са предпочитани, защото създават сигурност и предвидимост. Лицензодателят и лицензополучателят знаят точния размер на лицензионното възнаграждение, което ще се дължи, независимо от степента на използване на ноу-хауто. Недостатък е, че не отчитат възможни инфлационни процеси. Разбира се, няма пречка да се предвиди и т.нар. „инфлационна клауза“.
Понякога внедряването на ноу-хауто е свързано със сериозни инвестиции от страна на лицензополучателя. В такива случаи може да се предвиди, че за определен период няма да се дължи лицензионно възнаграждение или ще се дължи, но в по-нисък размер.
Ако с договора се предоставя неизключителна лицензия, препоръчваме да се включи и т.нар. клауза за “най-облагодетелстван лицензополучател”. С нея се уговаря, че ако по-късно лицензодателят даде лиценз и на друго лице, но при по-благоприятни условия, тези условия ще се приложат и към предходния лицензополучател.
Също така, възможно е да се уговори, че изключителната лицензия ще стане неизключителна, ако лицензополучателят не постига определени резултати. Напр. приходи от продажби, количество произведена продукция и др.
Ако ноу-хауто включва технологии и софтуерни програми, страните трябва да уговорят дали лицензополучателят ще получава и техните по-нови версии и други подобрения, които лицензодателят е направил след сключване на договора за лицензия.
В случай че му е предоставена изключителна лицензия лицензополучателят може да сключи договор за сублицензия. С този договор той може да преотстъпи на друго лице правото да ползва ноу-хауто. Възможно е обаче в договора да се включи забрана за сублицензиране. Също така, може да се уговори, че за даване на сублицензия е необходимо предварително писмено съгласие на лицензодателя.
Особено важно е в договора да се включват и клаузи относно поверителността. Ноу-хауто по естеството си е конфиденциална информация. И за това е икономически ценна. Страните не само трябва да уговорят, но и да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят разкриването й пред трети лица.
Обикновено лицензията се предоставя за определен срок. Най-често договорът се сключва за период от 5 г. до 10 г. За лицензополучателят е важно да се уговори дали ще може да ползва ноу-хауто и след изтичане на срока му.
Също така, в договора може има клауза, че правото на лицензополучателя да използва ноу-хауто ще се прекрати или ще стане по-ограничено, ако не използва ноу-хауто в рамките на определен период от време.
Лицензионното споразумение може да се прекрати и с писмено предизвестие на една от страните. Ако срокът на предизвестието не е посочен в договора, той е шест месеца. Имайте предвид обаче, че лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.
Ако се нуждаете от консултация и съдействие за изготвяне и вписване на договор за лицензия на търговска марка, ноу-хау или патент, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване
