Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на дружеството-длъжник. Такова производство може да се открие и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.

Основания за откриване на производство по несъстоятелност

Търговският закон предвижда две основания за откриване на производство по несъстоятелност – дружеството да е неплатежоспособно или свръхзадлъжняло.

Неплатежоспособност

Неплатежоспособност е налице, когато дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо:

  • парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й,

или

  • публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,

или

  • задължение по частно държавно вземане,

или

  • задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, се предполага, че той не е в състояние да изпълнява своите изискуеми задължения. Поради това, препоръчваме стриктно да спазвате задължението за публикуване на ГФО в ТР, защото освен глоби, това може да ви доведе и до производство по несъстоятелност.

Също така, състоянието на неплатежоспособност се предполага и когато дружеството е спряло плащанията или е платило изцяло или отчасти само на определени кредитори. За да се избегне тази ситуация, препоръчваме задълженията да се погасяват последователно и съръзмерно.

На следващо място, неплатежоспособността се предполага и ако срещу дружеството има образувано изпълнително производство и задължението е останало изцяло или частично незаплатено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Имайте предвид, че няма значение какъв е размерът на задължението. Достатъчно е то да е изискуемо, т.е. да е с настъпил падеж. Важно е обаче дружеството действително да не разполага със средства, с които да погаси задълженията си, а не просто да отказва да ги изпълни.   

Свръхзадълженост

Свръхзадължено е дружество, което не разполага с достатъчно имущество, което да покрие неговите задължения. Това е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност. То се отнася само за капиталовите дружества – ООД, АД, КДА. При другите търговци, ако имуществото на дружеството не е в състояние да удовлетвори кредиторите, те могат да се удовлетворят от имуществото на физическите лица – еднолични търговци или неограничено отговорните съдружници.

За да се прецени дали е налице това основание, трябва да се направи пълна оценка на активите на дружеството (банкови сметки, движимо и недвижимо имущество, вземания). Когато стойността на активите е по-малка от задълженията към кредитори, то тогава е налице свръхзадълженост.

Откриване на производство по несъстоятелност

Най-често производството по несъстоятелност започва по молба на дружеството-длъжник или на негов кредитор.

Националната агенция за приходите също може да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, но само за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Откриване на такова производство може да поиска и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, ако дружеството има изискуеми и неизпълнени задължения за трудови възнаграждения за повече от два месеца към най-малко една трета от работниците и служителите си.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се подава в окръжния съд по седалището на дружеството-длъжник. Когато е подадена от дружеството-длъжник, тя се обявява и по партидата му в Търговския регистър.

Дружеството-длъжник трябва да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпването на едно от двете основания – неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Ако срокът не бъде спазен, задължените лица отговарят солидарно за вредите, вследствие на забавата. Същевременно трябва да се има предвид, че необявяването на неплатежоспособността е престъпление против кредиторите по чл. 227б от Наказателния кодекс, като отговорността е на търговеца, управителя и прокуриста.

Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.

Съдът, след като констатира неплатежоспособност или свръхзадълженост, с решението си обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата, поискали несъстоятелността или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност.

Ако определените от съда начални разноски за несъстоятелността не бъдат внесени, съдът прекратява на дейността на дружеството-длъжник, обявява го в несъстоятелност и спира производството за срок до една година, считано от вписване на решението в Търговския регистър. При заплащане на разноските, производството се възобновява. Ако в едногодишния срок разноските не бъдат платени, съдът постановява прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството. На практика това е доста често срещана хипотеза, тъй като разноските по това производство не са малки и често реализирането им не е възможно или не е оправдано с оглед възможния резултат.

Предявяване на вземания от кредиторите

Съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност се вписва в Търговския регистър. В едномесечен срок от вписването кредиторите трябва писмено да предявят своите вземания пред съда по несъстоятелността. За това, препоръчваме периодично да следите партидите на вашите длъжници в търговския регистър.

В молбата за предявяване на вземането си, кредиторът следва да посочи основанието и размера му, привилегиите и обезпеченията, ако има такива и да представи писмени доказателства, с които да докаже съществуването на вземането си спрямо дружеството-длъжник.

Крайният срок за предявяване на вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, е не по-късно от два месеца от изтичането на първоначалния едномесечен срок. След изтичането на този срок се губи окончателно възможността за предявяване на такива вземания.

Назначеният от съда временен синдик изготвя списъци на приетите и неприетите вземания на кредиторите. Те се обявяват в Търговския регистър. В 7-дневен срок от обявяването им, кредиторите и длъжникът могат да направят възражения по включените в списъците приети и неприети вземания.

Съдът разглежда постъпилите възражения в открито съдебно заседание. Ако някое възражение бъде уважено, съдът изменя изготвените от синдика списъци.

Определението на съда за одобряване на списъците НЕ подлежи на обжалване.

Пред длъжника и кредиторите остава възможността да предявят установителен иск за съществуването или несъществуването на прието или неприето вземане. Искът се подава в 14-дневен срок от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъците. Това може да доведе до последващи промени във вече одобрените списъци. Напр. да бъдат включени нови кредитори или да бъдат заличени приети вземания. 

Оздравяване на дружеството

Не по-късно от един месец от одобряване на списъка на приетите вземания, длъжникът или кредиторите могат да предложат план за оздравяване на дружеството. Няма пречка оздравителен план да бъде предложен и от синдика или от служители на дружеството-длъжник. Целта на оздравителното производство е дружеството да заработи и да започне да изплаща задълженията си към кредиторите. Планът може да предвижда отсрочване, разсрочване, частично или цялостно опрощаване на задължения, реорганизация на дружеството или извършването на други действия и сделки.

Оздравителен план не може да бъде предложен, ако едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност.  Единственото решение в този случай, за да не бъде дружеството заличено окончателно, е длъжникът да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. Това може да се направи във всеки един етап от производството с извънсъдебно споразумение, което се одобрява от съда. С това производството по несъстоятелност се прекратява. 

Оздравителният план задължително трябва да съдържа:
  • степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания – предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
  • условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;
  • степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
  • гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;
  • управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;
  • влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.

Няма пречка да бъдат предложени няколко оздравителни плана. Съдът свиква събрание на кредиторите, на което се обсъждат и гласуват плановете. Ако са приети няколко плана, съдът утвърждава плана, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Приемането на плана се обявява в търговския регистър.

Осребряване на имуществото

С решението за обявяване в несъстоятелност съдът постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на органите на длъжника – юридическо лице, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Осребряването на имуществото е основният метод за попълване на масата на несъстоятелността. Активите на длъжника се продават, а получените средства се разпределят между кредиторите с приети вземания.

Вземанията на кредиторите обаче не се погасяват съразмерно. В Търговския закон е предвиден специален ред, по който се разпределят получените от продажбата на активите средства. Едва след изплащане на всички вземания от съответния ред се преминава към плащане на вземанията от следващия ред.

При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
  1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението;
  2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;
  3. разноски по несъстоятелността;
  4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
  5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
  6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
  7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
  8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
  9. вземания за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
  10. вземания, произтичащи от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;
  11. вземания, произтичащи от безвъзмездна сделка;
  12. вземания за разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на началните разноски.

Когато средствата от осребреното имущество свършат или всички вземания бъдат изплатени, производството по несъстоятелност се прекратява, а дружеството се заличава в Търговския регистър.

Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. Всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права също се погасяват.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие във връзка с производство по несъстоятелност, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия