Пандемията от COVID-19 изправи много български и чуждестранни фирми пред невъзможност да изпълняват сключените от тях договори поради въведените от държавните власти ограничителни мерки и забрани, но не всички от тях ще могат да се позоват на форсмажорно обстоятелство, за да се освободят от отговорност за неизпълнение.

На 13 март 2020 г. Народното събрание прие Решение за обявяване на извънредно положение в България на основание чл. 84, т.12 от Конституцията. Предстои да бъде приет и специален Закон за мерките по време на извънредното положение. Ограниченията за бизнеса и гражданите обаче вече са факт, в резултат на заповеди на министъра на здравеопазването, министъра на туризма и т.н.

Извънредното положение създаде безпрецедентна в новата ни история правна и фактическа обстановка, последиците от която ще бъдат дългосрочни и непредвидими по своите размери. Редица търговски дейности са напълно блокирани, множество сключени договори няма да могат да бъдат изпълнени в резултат на наложените ограничителни мерки. Това по своята същност представлява класическо форсмажорно обстоятелство, или съгласно законовата терминология – страните по договори са изправени пред непреодолима сила за изпълнение на своите задължения. Пораждат се редица въпроси, които ще генерират тепърва и богата съдебна практика. Новата ситуация налага разясняването на базисните понятия, на които бизнесът ще стъпи, позовайки се на непреодолимата сила. От съществено значение за договорите с международен елемент е и кое е приложимото право. Когато в договорите се съдържат конкретни форсмажорни клаузи, те ще се прилагат в отношенията между страните.

Форсмажорното обстоятелство (force majeure, vis major) е непредвидено и непредотвратимо събитие, което не може да се избегне и последиците от което не могат да се предотвратят.
За да бъде определено едно събитие като „форсмажорно обстоятелство“ трябва да са налице кумулативно следните елементи:
  • непредвидимост на събитието;
  • извънреден характер;
  • причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението.
Обявеното извънредно положение заради пандемията от COVID-19 безспорно отговаря на тези характеристики.

Дори в договора да не е включена изрична клауза за форсмажор, страните могат да се позоват на чл. 306 от Търговския закон, според който длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако обаче страни по договора са българско и чуждестранно дружество и няма такава клауза, българската фирма ще може да се позове на чл. 306 от ТЗ само ако българското право е приложимо към договора.

За да се приложи чл. 306 от ТЗ трябва да са налице две задължителни предпоставки:
  • длъжникът да НЕ Е бил в забава към датата на възникване на форсмажорното обстоятелство, и
  • непреодолимата сила да е възникнала СЛЕД сключване на договора.

Това означава, че ако сте сключили договора си на 14 март 2020 г., не можете да се позовете на въведеното извънредно положение като форсмажор за неизпълнението си, както и, ако вече сте в неизпълнение на задължение, да опитате да се оневините на това основание. В подобна хипотеза можете да се позовете на стопанска непоносимост. Съгласно чл. 307 от ТЗ тя е основание за постигане на изменение или прекратяване на договора, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването му според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните.

Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради форсмажорно обстоятелство, в подходящ срок следва да уведоми писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Следва да се отбележи изрично, че при неуведомяване за наличието на непредолима сила, се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Уведомяването на другата страна по договора не освобождава от отговорност при форсмажор априори, ако не са налице всички елементи от фактическия състав.

Съгласно Търговския закон, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. При всички случаи, форсмажорът „замразява“ изпълнението на задълженията за определен период, но след отпадането на непредолимата сила изпълнението следва да продължи съгласно договореното, ако не се постигне различно съглашение.

Съдебната практика трайно приема, че при доказване на непреодолима сила трябва да се установи по безспорен начин, че длъжникът е направил всичко възможно, но въпреки това не е могъл да предотврати последствията от събитието. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, а последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, доказването на причинно-следствената връзка между форсмажора и последвалата невъзможност за неизпълнение е съществен елемент от позоваването и ползването на този правен инструмент. Право на съда е при преценка на изпълнението на задължения по дадена сделка да приеме или да не приеме определени събития за force majeure.

Също така, трябва да се има предвид, че ако поради внезапно, непредвидено обстоятелство, непреодолимо препятстващо точното изпълнение на поетите с договора задължения, страните са постигнали нова договореност, длъжникът не може да се позовава отново на същото обстоятелство, за да иска освобождаване от отговорност за неизпълнение. Поради това следва добре да се прецени дали да се иска предоговаряне или спиране на изпълнението по договора.

Освен специалната норма на чл. 306 от ТЗ, в българското гражданско право има и обща разпоредба – чл. 81 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Особено важно е да се отбележи, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност – чл. 81, ал. 2 от ЗЗД.

За наличието на форсмажорно обстоятелство можете да се снабдите със съответния Сертификат от БТПП. Той се издава въз основа на писмена молба на български търговец, изпаднал в обективна невъзможност да изпълни договорните си задължения към чуждестранен или български партньор, поради възникнали непреодолими и непредвидими /форсмажорни/ обстоятелства. Сертификатът се издава на български, английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането.

Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП, са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции. С тях можете да обосновете невъзможността си за неизпълнение, както и да се освободите от заплащане на неустойки за това както по отношение на вътрешно-търговски договори, така и за международни такива. Предвид въведените извънредни положения във връзка с пандемията от COVID-19 в не малко държави, този документ ще послужи на българските фирми за официално удостоверяване на факта на непреодолимата сила пред чуждестранните им съконтрагенти и обратно – с подобен документ чуждестранните им партньори също могат да удостоверят наличието на форсмажор от подобен характер  и да обосноват неизпълнението си. 

В случай, че се нуждаете от консултация във връзка с неизпълнение на договор или от съдействие за издаване на сертификат за форсмажор, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия