Съгласно българското законодателство са възможни две форми на наследяване – по закон и по завещание. Докато Законът за наследството определя изрично кои са наследниците по закон, възможните наследници по завещание не са изчерпателно посочени.
Завещанието може да бъде:
- нотариално
или
- собственоръчно.
Независимо от вида му, завещанието произвежда действие след смъртта на лицето, което го е направило. То важи само за имуществото, което това лице е притежавало към датата на смъртта си.
КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?
Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?
Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг.
Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата.
По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.
Юридическите лица могат да наследяват само по завещание. Те трябва да са били създадени по време на откриване на наследството и да не са прекратени.
Специфична хипотеза са фондациите, тъй като те могат да бъдат учредени със самото завещание.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?
Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест. И в двата случая, те трябва да бъдат възможни. Също така, могат да касаят както правни, така и фактически действия – напр. да се завещае цялото имущество в полза на сдружение с нестопанска цел, като се постави условие за ежегодни обучителни семинари на конкретна тематика.
Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял, а началният срок се смята за неписан.
ЗАПАЗЕНИ ЧАСТИ ОТ НАСЛЕДСТВОТО
Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия.
Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
- при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя;
- при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
С всяко имущество, извън тези запазени части, наследодателят може свободно да се разпорежда за след своята смърт чрез нотариално или саморъчно завещание. Ако се накърни някоя запазена част изцяло или отчасти, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Напр. не могат недееспособните, неграмотните на български език, лица, свързани с нотариуса или участващите в производството лица.
Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Нотариалните завещания се вписват в Агенцията по вписванията.
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател. То трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен СЛЕД завещателните разпореждания и СЛЕД датата.
Това завещание може да е написано на български или чужд език, с ръкописни или печатни букви. Няма изисквания в текста му да се съдържат някакви специални думи и изрази. Важното е да е написано изцяло собственоръчно.
Завещанието може да бъде съхранявано от самия завещател, от трето лице или предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. При всички случаи, ако никой не е поне известен за наличието му, вероятността да не бъде открито след смъртта е голяма и така последната воля няма да бъде изпълнена.
ОБЯВЯВАНЕ НА САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса.
Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието.
След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.
ОТМЯНА НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя.
Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания.
Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие. Напр. лицето, в чиято полза е завещанието, почине преди завещателя или се окаже недостоен, или се откаже от наследството или от завета.
Ако саморъчното завещание е предадено за пазене на нотариус, то може да бъде взето обратно само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване
