При наследяване на акции най-често в практиката възникват проблеми, когато починалият акционер има няколко наследника. Наследените акции могат да бъдат от различни видове (налични, безналични, обикновени, привилегировани и т.н.) и механичното им разпределяне между наследниците съобразно размера на наследствените им дялове не е възможно.

Всички видове акции (обикновени и привилегировани, налични и безналични, винкулирани и др.) могат да се наследяват по закон и по завещание. 

Кои са наследниците на починалия акционер и какъв е размерът на техните наследствени дялове се определя по правилата на Закона за наследството. Ако се завещават акции, със завещанието не трябва да се засяга запазената част на децата, родителите или съпруга на наследодателя. Няма ограничения за наследяване на акции от чуждестранни граждани.

За разлика от наследяването на дружествени дялове в ЕООД и ООД, малолетни и непълнолетни деца могат да наследяват акции и да станат акционери в АД.

Акцията е ценна книга, която дава на акционера различни имуществени и неимуществени права. Напр. право на дивидент, право на ликвидационен дял, право на глас в общото събрание, право да обжалва решенията на общото събрание, право на сведения и др. Когато починалият акционер има само един наследник, той наследява всички акции и може да упражнява самостоятелно всички права по тях. При няколко наследника обаче, те придобиват всяка една акция в съсобственост. Наследените акции НЕ се разпределят автоматично между наследниците съобразно дела им в наследството.

Всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял.

Например, че ако починалият акционер е имал 100 акции и оставил за свои наследници 2 деца, те няма да наследят по 50 акции, а по ½ идеална част от всяка една акция. Всяка акция ще е съсобствена на двете деца.

Тази съсобственост, която възниква при наследяване на налични акции, затруднява упражняването на правата по тях, особено ако между наследниците няма разбирателство. Напр. при участие и гласуване в общото събрание те трябва да определят общ представител. Не може всеки от наследниците да гласува на събранието със своята идеална част от акциите. Някои от правата, които дава акцията обаче, могат да се упражняват самостоятелно от всеки от наследниците. Напр. правото на сведения, правото да обжалват решенията на общото събрание и на органите на АД и др.

Съсобствеността върху акциите може да бъде прекратена с договор за доброволна делба. В него се посочва кои акции се придобиват в индивидуално притежание от всеки сънаследник. Няма пречка в договора да се посочи, че всички акции се придобиват само от един от наследниците.

В зависимост от вида на акциите – налични или безналични – е редът, който трябва да се спази, за да могат наследниците да упражняват правата си по тях.

Наследниците на налични поименни акции трябва да бъдат вписани в книгата на акционерите на АД.

Те трябва да уведомят Съвета на директорите, респ. Управителния съвет, за смъртта на техния наследодател и да представят удостоверение за наследници, както и договора за доброволна делба на акциите, ако има сключен такъв. При  придобиване на акциите по завещание, се представя завещанието и протоколът на нотариуса за обявяването му. Наследниците се вписват в книгата на акционерите и се издава алонж към временните удостоверения на починалия акционер, в който са посочени наследниците като притежатели на акциите.

Наследяването на безналични акции трябва да бъдат вписано в Централния депозитар.

Наследниците на такива акции трябва да се обърнат към инвестиционен посредник, който има права на регистрационен агент. Те не могат сами да подадат документите в Централния депозитар. За вписването са необходими определени документи като:

  • удостоверение за наследници – оригинал или нотариално заверен препис;
  • договор за доброволна делба на акции с нотариална заверка на подписите – ако има сключен такъв;
  • нотариално заверен препис от саморъчно или нотариално завещание, както и протокол от нотариус за обявяване на завещанието;
  • удостоверителен документ за притежавани финансови инструменти, предмет на наследството – оригинал. Напр. депозитарна разписка. Ако наследникът няма такъв документ, се представя декларация за това обстоятелство.

За разлика от съсобствеността върху налични акции, която може да се прекрати само с доброволна делба, съсобствеността върху безналични акции може да се прекрати и без такъв договор. Това е свързано със специалния ред за регистрация на такива акции, откриването и воденето на индивидуални клиентски сметки за всеки акционер. Ако няма сключен договор за доброволна делба на безналични акции, тогава Централният депозитар изисква влязъл в сила съдебен акт за установяване на наследствени права и/или друг документ, въз основа на който може да бъде определен броя акции, които наследникът придобива по наследство. Централният депозитар реално разпределя безналичните акции по индивидуалните клиентски сметки на наследниците и всеки от тях става самостоятелен собственик на определен брой такива акции.

Ако се нуждаете от правна консултация и защита на Вашите наследствени права, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия