Основните местни данъци и такси са данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху превозните средства и такса битови отпадъци (такса смет). Режимът за облагане с имуществени данъци в България е регламентиран със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в регулация. Не се облагат с данък земеделските земи, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Данъчно задължени лица са собствениците на недвижими имоти. При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Данъчната ставка на Данъка върху недвижими имоти е в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Той се определя от общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот.   

За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Не се подават данъчни декларации за имуществата, придобити по дарение, както и за недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях, придобити по възмезден начин. Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.

Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти.

Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от общинската администрация в зависимост от вида, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването на съответния имот.

Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, определена от общинската администрация.

Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

При определени условия някои имоти, посочени в закона, са освободени от плащане на данък върху недвижимите имоти. За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

ТАКСА ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинската администрация по местонахождението на имота.

Според закона количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Когато общините не могат да пресметнат количеството образувана смет (каквато е практиката понастоящем), таксата се определя на база данъчната оценка на притежавания имот.

Например, таксата за битови отпадъци за имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия, определена от Столична община за 2019 година е в размер 1.6 на хиляда върху данъчната оценка на съответния имот, намиращ се на територията на общината.

Таксата се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 30 април, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи.

Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

Размерът на данъка се определя от съответната общинска администрация по регистрацията на превозното средство.

Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди.

За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен. Имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила. Екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила.

За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория “Евро 4”, данъкът се заплаща с 20 на сто намаление. За съответстващите на “Евро 5”, “Евро 6” и “ЕЕV” – с 50 на сто намаление.

Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година. Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство.

Ако се нуждаете от допълнителна информация, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия