Съгласно Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, свидетелство за съдимост се представя само, когато със закон или друг нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. За заемане на някои длъжности или упражняване на определена професия и дейност изрично е предвидено такова изискване. Такива разпоредби се съдържат в Закона за частната охранителна дейност, Закона за автомобилните превози, Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници, Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и др.

Свидетелство за съдимост се изискваше и от кандидати за работа, които:
  • ще заемат длъжност, свързана със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности;
  • фактически ще изпълняват тези функции без да са назначени на такава длъжност;
  • ще управляват или ще се разпореждат с такива ценности;
  • ще упражняват финансов контрол.

Това изрично беше посочено в Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, която към настоящия момент не се прилага, тъй като Указ № 1074 беше отменен с бр. 18 от 28.02.2020 г.

В случаите, когато задължението за представяне на свидетелство за съдимост от кандидатите за работа произтича от нормативен акт, работодателят обработва личните данни, съдържащи се в него, на основание „спазване на законово задължение“ по чл. 6, пар. 1, б. „в“ от ОРЗД.

Много често в практиката обаче, работодателите искат свидетелство за съдимост от кандидатите и за позиции, за които няма такова изискване по закон или друг нормативен акт. Целта им да преценят годността на дадено лице да изпълнява коректно и успешно своите трудови задължения. Напр. фирми изискват такова свидетелство за длъжността „шофьор“, за да видят дали лицето е било осъждано за транспортни престъпления. Също така, големи чуждестранни компании започнаха да изискват от българските си партньори да извършват проверка на надежността на служителите си, които обработват лични данни, вкл. чрез проверка на съдебното им минало. Тези изисквания на чуждите фирми са част от засилените мерки за опазване на личните данни, които са въвели, за да са в съответствие с Общия регламент за защита на данните (ОРЗД).

Поради това, когато задължението за представяне на свидетелство за съдебното минало от кандидатите за работа не е предвидено в нормативен акт, много работодатели посочват като основание за обработване на такива лични данни своя „легитимен интерес“ (чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД).

Комисията за защита на личните данни обаче обяви тази практика на работодателите за противоречаща на ОРЗД.

В свое Становище рег. № ПНМД–10-5/16.01.2020 г. КЗЛД прие, че за целите на сключване на трудов договор работодателят може да обработва лични данни, съдържащи се в свидетелство за съдимост, единствено на основание „спазване на законово задължение“ по чл. 6, пар. 1, б. „в“ от ОРЗД и съгласно нормативното изискване, съдържащо се в чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, т.е. когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало.

Извън тези хипотези, изискването на свидетелство за съдебното минало на кандидата и обработването на такива лични данни е незаконосъобразно.

В случай, че се нуждаете от съдействие за изготвяне на документи или от консултация в областта на защита на личните данни, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия