В извънреден брой № 11 на „Държавен вестник“ беше обнародван приетият от Народното събрание Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С него се въвеждат изискванията на Директива 2019/1937 (т.нар. Whistleblower Directive), макар и с повече от две години закъснение.

Законът влиза в сила от 4 май 2023 г., като Глава втора, раздел I с чл. 12 – 18 се прилага по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.  

Правилата имат за цел да осигурят защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Най-често работници или служители установят или получават информация за подобни нарушения, но се въздържат да ги оповестят, поради опасения от неблагоприятни последици. Именно за да се чувстват ефективно защитени тези лица и да се предотврати евентуален реваншизъм, се регламентира тяхната защита. Целта е да се изгради и въведе национален механизъм за защита на тези лица, както и извършването на проверка и предприемането на действия по всеки постъпил сигнал. За подаването на сигнали и публичното оповестяване на факти за нарушения законът определя и централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя. Този орган е Комисията за защита на личните данни.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Предвид проблемното правоприлагане, обхватът на закона е доста широк и касае информация за нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на обществените поръчки; финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасността и съответствието на продуктите; безопасността на транспорта; опазването на околната среда; радиационната защита и ядрената безопасност; безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях; общественото здраве защитата на потребителите; защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни; сигурността на мрежите и информационните системи. Защитата обхваща и информация за нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз; нарушения на правилата на вътрешния пазар по смисъла на чл. 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата на Европейския съюз и българското законодателство относно конкуренцията и държавните помощи; нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане. В обхвата влиза и извършено престъпление от общ характер, за което лицето е узнало във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.

Законът се прилага и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на:

  • правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
  • трудовото законодателство;
  • законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Изключения от приложното поле на закона се допускат за сигнали за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз; на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация; които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна; на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето; на тайната на съдебното съвещание и на правилата на наказателното производство.

НА КОИ ЛИЦА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗАЩИТА

Защита се предоставя на сигнализиращо лице, което по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:

  1. работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
  2. лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
  3. доброволец или стажант;
  4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
  5. лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
  6. кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
  7. работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.

Важно е да се отбележи, че защита по този закон се предоставя и на всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст. Следователно, дори и да не попадате в някоя от изброените изрично точки, но информацията ви е станала известна в работен контекст, ако я разгласите, отново ще можете да се ползвате от защитата. Нещо повече, защита се предоставя и на колеги, роднини или помощници на сигнализиращото лице.

В обсега на закрила попадат и:

  • лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
  • лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането;
  • юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.

КАКВИ СА УСЛОВИЯТА ЗА ЗАЩИТА  

Лице, подаващо сигнал за нарушения чрез вътрешен или външен канал по смисъла на закона, има право на защита, при условие че:

  • е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването и че тази информация попада в обхвата на закона;
  • е подало сигнал за нарушение при условията и по реда на този закон.

При наличие на тези условия, право на защита има и лицето, което подава сигнал за нарушение до институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз. Такова подаване на сигнал се счита за подаване чрез външен канал.

По-специфичен е въпросът, когато лице публично оповестява информация за нарушение. В този случай право на защита е налице, когато е имало основателна причина да счита, че информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването и че тази информация попада в приложното поле на закона, но и при наличие на следните допълнителни условия:

  1. лицето е подало сигнал при условията и по реда на този закон, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, предвидени по раздели I и II на глава втора;
  2. лицето има основания да смята, че:
    • нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от щети, които не могат да бъдат отстранени;
    • в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради опасност от укриване или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението, или за съучастие на органа в нарушението, както и поради други специфични конкретни обстоятелства по случая.

КАКВИ СА МЕРКИТЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА

Обичайно от закрила се нуждаят работниците и служителите, тъй като същите са в определена икономическа зависимост от своите работодатели и това ги прави уязвими. Конкретната защита се изразява в забрана за ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение.

Законът забранява всяка форма на ответни действия, имащи характер на репресия и поставящи лицата в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на:

  1. временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд;
  2. понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност;
  3. изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
  4. отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;
  5. отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;
  6. прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания;
  7. принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда;
  8. пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;
  9. отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;
  10. предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон;
  11. вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход;
  12. включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл (черен списък);
  13. предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;
  14. прекратяване на лиценз или разрешение;
  15. насочване на лицето към извършване на медицински преглед.

Компетентните органи дават задължителни предписания за преустановяване на увреждащите действия до приключване на извършената от тях проверка.

ОТГОВОРНОСТИ

В случай на нарушение на забраната за ответни действия сигнализиращото лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Вреди, причинени на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестената информация, се считат за причинени умишлено до доказване на противното.

Отговорността за нарушаване на забраната за репресии, както и тази за лица, които злоупотребяват с правото на защита, е административна. Предвидени са глоби в сериозни размери.

Наказва се с глоба в размер от 2000 до 8000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което:

  1. предприема действие с цел репресия срещу лицето, подало сигнала, или срещу лице, свързано с него;
  2. инициира производство, ако се извършва само с намерение да се увреди сигнализиращото лице.

Когато е установено, че лицето съзнателно е подало сигнал или е оповестило публично невярна информация, то се наказва с глоба от 3000 до 7000 лв. Правото на засегнатото лице да претендира обезщетение за претърпени вреди се запазва.

Ако се нуждаете от изготвяне на правила за вътрешно подаване на сигнали, от обучения по темата или други правни консултации и съдействие във връзка със задълженията по този закон, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия