В Семейния кодекс е предвидена специална съдебна процедура за налагане на забрана за извеждане на дете от България. Тя се прилага за деца, които имат обичайно местопребиваване в страната. Целта е да се препятства т.нар. „родителско отвличане“ на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Съдебна забрана за извеждане от страната може да бъде издадена само при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на дете. Незаконно е извеждането на дете, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина на детето в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали на основание съдебно решение, закон или споразумение.
В случай че детето вече е изведено в чужбина, процедурата за връщането му в България се развива пред Министерство на правосъдието.
Производство пред районния съд
За налагане на забрана за извеждане от страната на дете в риск се подава молба по чл. 127б, ал. 1 от Семейния кодекс.
Молбата се подава до районния съд по настоящия адрес на детето. Тя може да бъде подадена от родител, настойник или попечител.
За разглеждане на молба по чл. 127б от СК се заплаща държавна такса в размер на 25 лева. Ако с молбата се иска забрана за извеждане на повече от едно дете, таксата е по 25 лева за всяко от децата.
Към молбата по чл. 127б, ал. 1 от СК задължително се прилагат:
- доказателство за настоящия адрес на детето (напр. адресна карта от общината);
- удостоверение за раждане на детето;
- доказателства за риска, на който би било изложено детето, ако бъде изведено от страната;
- платежно нареждане за внесена държавна такса;
- пълномощно.
След подаване на молбата, съдът се произнася с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното съдебно решение. Той незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
Препис от молбата и доказателствата към нея се изпраща на другия родител. Районният съд изслушва другия родител, освен когато не се яви без уважителни причини. Съдът уведомява и дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, за да представи социален доклад.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен случай. Тежестта на доказването й лежи върху лицето, отправило искането по чл. 127б от СК.
Съдебното решение се постановява в 14-дневен срок от образуване на делото.
Съдът може да наложи забрана за извеждане от страната на дете за срок не по-дълъг от една година.
Решението на районния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
Препис от влязлото в сила съдебно решение се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.
Отмяна на съдебната забрана за извеждане от страната на дете
Независимо че има влязло в сила съдебно решение, забраната за напускане на страната може да бъде отменена. Това може да стане по молба на родител, настойник или попечител. Към нея трябва да се приложат доказателства, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал.
Молбата за отмяна по чл. 127б, ал. 8 от СК се подава до районния съд по настоящия адрес на детето.
Държавната такса е в размер на 25 лева.
Молбата за отмяна се разглежда по същия ред, както молбата за налагане на забраната.
Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие по дела за налагане на забрана за извеждане на дете в чужбина, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване