При осъществяване на своята дейност за юридическите лица възникват задължения за заплащане на различни видове данъци в България.

КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК (ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА)

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) всички местни юридически лица, учредени съгласно българското законодателство, се облагат с корпоративен данък за печалбите си от стопанска дейност в страната.

Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година.

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 %, а данъчната основа е данъчната печалба.

Годишната данъчна декларация се изготвя и подава в Националната агенция за приходите в срок до 31 март на следващата година. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност.

Данъчно задължени лица за корпоративен данък са:

  • местните юридически лица – търговски дружества;
  • местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
  • чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
  • чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.

Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата година.

ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Обект на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) са доходите на местните и чуждестранни физически лица.

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  • което има постоянен адрес в България, или
  • което пребивава на територията в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  • чийто жизнени интереси се намират в България.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и чужбина.

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България (доходи от възнаграждения, наеми, услуги, дивидент от участие в местни юридически лица и др.).

Данъчният период е календарната година. Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона.

Годишната данъчна ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа от всички доходи в страната е 10 %.

Местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи в Националната агенция за приходите в срок до 30 април на следващата година.

За доходи от трудови правоотношения работодателят е длъжен да удържа всеки месец авансов данък  в размер на 10 % от месечната данъчна основа.

Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход от трудови правоотношения, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на действащото социално законодателство в България.

Данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания.

Авансовият данък, който работодателят е задължен да удържа, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания.

ДАНЪЦИ, УДЪРЖАНИ ПРИ ИЗТОЧНИКА

Съгласно българското законодателство фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически или физически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника.

Основните доходи, които подлежат на облагане с данък при източника са:

  • дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица;
  • доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;
  • лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
  • доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  • авторски и лицензионни възнаграждения;
  • възнаграждения за технически услуги;
  • възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  • възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице;
  • доходи от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната;
  • доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  • доходите от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в страната;
  • неустойки и обезщетения.

Данъчната основа, върху която се дължи данък при източника върху гореизброените доходи, е различна за отделните видове доходи. При определени обстоятелства и хипотези, законодателството предвижда и съответните изключения от облагане.  При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Данъчната ставка за данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 %.
Данъчната ставка  при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 %.

Местните юридически лица (българските фирми), които се явяват платци на доходите са задължени да удържат и внесат данъка при източника в срок до края на месеца следващ тримесечието на начисляване на дохода. За целта се изготвя и подава декларация в Националната агенция за приходите в срок до края на месеца следващ тримесечието.

Когато данъкът при източника не е удържан и внесен по съответния ред на закона, той се дължи солидарно и от българските фирми, платци на тези доходи.

ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ

С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

  • представителните разходи, свързани с дейността. Такъв тип разходи могат да бъдат: разходите за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества; развлекателни мероприятия; екскурзии;
  • разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност;
  • социалните разходи, предоставени в натура на наети лица, включително разходи за доброволно осигуряване и ваучери за храна и др.

Данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи са всички лица, отчели такива разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък.

Казано най-общо, данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените за календарната година представителни разходи.

Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 %.

Данъкът върху разходите сe декларира и внася с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице в срок до 31 март на следващата година.

ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ДДС)

Режимът на облагане с данък върху добавената стойност е регламентиран в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Обект на облагане е всяка облагаема доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго.

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор. На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Лицето е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ДДС. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от 12 последователни месеца.

Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация, има право да се регистрира доброволно по ДДС.

Лицата, извършили задължителна регистрация по ДДС, имат правото на дерегистрация по избор, когато облагаемият оборот от последните 12 последователни месеца преди текущия месец падне под 50 000 лв.

Лицата, извършили регистрация по ДДС по избор, нямат право да прекратят регистрацията си по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по ДДС.

Данъчната ставка на ДДС в България е 20 % за всички облагаеми доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка.
За доставките свързани с предоставяне на туристически услуги по настаняване в хотели и подобни заведения се прилага намалена данъчна ставка от  9 %. 

Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Данъчният период за отчитане по този закон е едномесечен и съвпада с календарния месец.

Регистрираните по ДДС лица водят задължително следните отчетни регистри:

  • дневник за покупките
  • дневник за продажбите

За всеки данъчен период, регистрираното лице подава Справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по ДДС. Регистрираното по ДДС лице, което е извършило за данъчния период вътрешнообщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със Справката-декларация, подава и VIES-декларация за целите на международния обмен на данъчната информация. Декларациите и отчетните регистри по ДДС се подават в Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Ако се нуждаете от допълнителна информация или желаете да Ви бъде изготвен данъчен и осигурителен анализ и дължимите данъци в България, свържете се с нас на тел.: 02 851 72 59 или по e-mail: office@kgmp-legal.com

 

Изпратете запитване

Контакти
Първо
Фамилия