Процедурата по възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител се подчинява на специални правила. В практиката искът за отмяна на незаконно уволнение обикновено се предявява заедно с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Ако не е предявен обаче и такъв иск, работникът или служителят няма да бъде възстановен на предишната си работа, дори прекратяването на трудовия му договор да бъде признато за незаконно.
Възстановяването на трудовото правоотношение не настъпва автоматично. Не е достатъчно само искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде уважен от съда. Със съдебното решение за работника/служителя се поражда правото да заеме отново предишната си длъжност, респ. възниква задължение за работодателя да го възстанови на нея. Той обаче не е длъжен да упражни правото си на възстановяване на работа. Напр. ако междувременно си е намерил нова работа при по-добри условия, може да предпочете да остане на нея вместо да се връща на предишната.
При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви при работодателя, за да започне работа.
Районният съд, пред когото е започнало делото по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е длъжен да съобщи на работника или служителя за влязлото в сила съдебно решение за възстановяването му на работа.
ВАЖНО!!! Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 от КТ започва да тече от датата на получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение от районния съд за възстановяване на работа.
Този срок може да бъде удължен по уважителни причини. Напр. ползване на отпуск за отглеждане на дете, продължителни болнични и др.
Противоречивата съдебна практика относно началния момент на срока за явяване на работа беше преодоляна с Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г. Няма значение кога работникът или служителят е узнал за съдебното решение. Той може да е разбрал за него много преди получаване на съобщението.
Ако не е получено съобщение обаче срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Напр. да изпрати писмено уведомление.
В срока по чл. 345, ал. 1 от КТ работникът или служителят трябва да се яви при работодателя. Това означава да отиде лично в предприятието и изрично да заяви желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от съда. Не е достатъчно само да бъде изпратено уведомление по пощата или по куриер, че работникът или служителят желае да се върне на предишната си работа. Той трябва физически да отиде на място при работодателя.
Явяването може да бъде удостоверено с подаване на писмена молба пряко пред работодателя или по друг подходящ начин. При евентуален съдебен спор, че работникът или служителят се е явил, но не е бил допуснат до работното си място, той трябва да докаже, че наистина е отишъл при работодателя.
Достатъчно е еднократно явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 от КТ. Не е необходимо ежедневно да се явява.
Ако работникът или служителят не се яви в 2-седмичния срок, работодателят прекратява трудовия му договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.
Работодателят е длъжен да допусне работника/служителя незабавно до изпълнението на работата, на която е възстановен или да направи това в разумен срок, съобразно спецификата на работа. Съдебната практика приема, че дори неговата длъжност вече да не съществува, работодателят пак е длъжен да го възстанови на работа. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят трябва да прекрати трудовото правоотношение на това основание.
Възстановеният на работа работник или служител има право на обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ в случай че работодателят не го допусне до работа. То е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
ВАЖНО!!! Времето от датата на незаконното уволнение до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизане в сила на съдебното решение, се признава за осигурителен стаж.
Работодателят трябва да внесе осигурителните вноски за целия период. Размерът им се изчислява върху последното брутно възнаграждение, ако работникът или служителят не е бил осигуряван. Ако е бил осигуряван при друг работодател или на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Осигуровките се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязло в сила съдебното решение.
Здравноосигурителните вноски за този период обаче са за сметка на работника/служителя. Такива няма да се дължат ако е бил здравно осигуряван на друго основание или при друг работодател.
Ако се нуждаете от трудово-правна консултация или съдействие във връзка с прекратяване на трудови договори и оспорване на законността на уволнение, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване
