Ваучерите за храна са вид социална придобивка, предоставяна от работодателя на служителите по трудов договор и на лицата, назначени по договор за управление и контрол. Те трябва да отговарят на условията, посочени в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, за да бъдат признати за данъчни цели като социални разходи, предоставени в натура. Само в този случай върху стойността на ваучерите няма да се дължат данъци и осигуровки. Допълнително условие е те да не надхвърлят определен месечен размер. Посочените в ЗКПО критерии трябва да са налице едновременно.
За 2022 г. максималният размер на ваучерите за храна е 200 лева на месец на служител.
За целите на ЗКПО предоставянето на ваучери за храна като социална придобивка може да стане по два начина:
- с решение на Общото събрание на работниците или служителите
или
- с решение/заповед на ръководството на фирмата.
Дори във фирмата да има Общо събрание на работниците и служителите, ръководството може напълно самостоятелно да определи реда и начина за получаване на ваучерите. Не е необходимо неговото решение да се утвърждава или съгласува с Общото събрание на работниците и служителите.
В решението трябва да са разписани ясни и недискриминационни критерии, при които на служителите ще се предоставят ваучери. То трябва да съдържа:
- вид на социалната придобивка:
- всички лица, които имат право на тази придобивка, вкл. и потенциалните ползватели;
- начин на получаване;
- стойност и лимит на ваучера.
При определяне на условията за предоставяне на ваучери за храна, най-голямо затруднение за работодателите предизвиква тълкуването на изискването социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица.
За да е спазено условието за „общодостъпност“, критериите за получаване на ваучерите за храна, както и размерът им, не трябва да са обвързани или да зависят от заеманата длъжност, от количеството и качеството на извършената работа, от размера на брутно, нетно или друг вид възнаграждение.
В практиката на НАП се приема, че е допустимо получаването на ваучери за храна да зависи от броя на отработените дни. Този критерий не нарушава изискването за общодостъпност. Трябва обаче да се определи еднаква сума за отработен ден за всички наети лица, както и еднаква база (реално отработени дни). При избор на такъв критерий, лицата в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери. Напр. служители в отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете и др. За останалите наети лица размерът на месечната сума за ваучери за храна ще варира в зависимост от отсъствието им от работа – напр. поради болнични, платен или неплатен отпуск.
Изискването за общодостъпност НЯМА да бъде спазено, когато в решението е посочено, че:
- лицата в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, за отглеждане на дете, неплатен отпуск над 30 дни, болнични над един месец и др.) ще получават ваучери в по-малък размер от другите служители;
- служителите, които нямат нито един отработен ден през месеца, няма да получават ваучери за храна, а всички останали ще получават;
- служителите имат право на ваучер с определена стойност за всеки отработен ден, но не повече от определена месечна сума. Напр. 10 лева за всеки отработен ден, но не повече от 100 лева на месец. В този случай, горната граница води до ощетяване служителите, които са отработили повече или всички работни дни в месеца и реално за един отработен ден служителите ще получават различни суми.
Изискването за общодостъпност ще е изпълнено, когато работодателят предоставя ваучери за храна на всички служители на базата на критерия отработен ден и е определена единна сума на отработен ден.
Ако се нуждаете от правна консултация или съдействие, свържете се с нас на e-mail: office@kgmp-legal.com
Изпратете запитване
